„Литературата винаги е присъствала в живота ми. Пиша отдавна, публикуването започна по-късно. Исках първата ми книга да е такава, че да не искам да се отвърна, да не я споменавам по-сетне. Доволен съм, че засега това се случва.“
Това разказа пишещият Момчил Миланов, който не смее да се нарече писател, въпреки че първият му роман „Лято в Бурландия“ излезе през лятото на 2021.
В един град започват да изчезват обувките, описва книгата. Със своя дирижабъл пристига доста тайнствен човек с още по-тайнствени и може би не съвсем добронамерени планове. А главният герой е едно 8-9-годишно хлапе…
По думите му, книгата винаги трябва да е по-умна и по-интересна от автора. Ако е обратното, то по-добре да разговаряш с него, а не да четеш.
„Лято в Бурландия“ е за хора с чувствителност и определена нагласа. Написана е в три европейска града с голяма любов към българския език.
В рамките на „Библиотека на нашите срещи: думите между нас, крехко скрепени“ в Swimming Pool на 17 март от 18 ч. ще се проведе среща и разговор с Момчил Миланов и приятели по повод първия му роман.
Темата е „Въображение, власт, съпротива“.
Събитието е със свободен достъп и предварително записване, тъй като местата са ограничени.
Общуването е особено важно за социалната тъкан, а въображението и литературата са сред най-ефективните способи да имаме мислещо общество, убеден е Момчил Миланов.
С него разговаря Лили Големинова.

Момчил Миланов е роден през 1986 г. в София. Завършва международно право и международни отношения в Страсбургския университет и Колежа на Европа в Брюж. Работил е в различни организации в Брюксел, Хага и Париж. В момента е асистент по международно публично право в Женевския университет. Негови текстове са публикувани в „Култура“, „К“, „Свема“, „GRANTA“, и други издания.

Радиоразходката днес е посветена на последните месеци на Яворов - малко след смъртта на Лора Каравелова и вторият успешен опит за самоубийство. Началото на края е в дома на сем.Тихови в края на 1913 г. Сградата сега не съществува. Освен спомените на Яворов, цитираме в-к "Утро" и в-к "Мир". Убийство или самоубийство? Всеки вестник споделя история -..
В Деня на будителите, но и на журналистиката, обръщаме внимание на списание "Любословие" и неговия издател - Константин Фотинов. Славейко Докузов от Историческия музей в Самоков е наш събеседник и един от съставителите на изложбата, посветена на 240-та годишнина от рождението на Константин Фотинов: На откриването, директорът на музея казва, че "не е..
Името на първата българска дипломирана лекарка и една от най-големите дарителки от началото на ХХ век тъне в незаслужено забвение. Освен в родното ѝ Габрово, където окръжната болница носи нейното име. А д-р Тота Венкова Чехларова се посвещава на бедните и на страдащите, за да потисне травмата от трагично завършила любов. За споделените ѝ..
Бояна Гяурова и Марта Москова в аванс ни представят Международният форум за графичен дизайн "Мелба дизайн" - очаквайте ни на 8 на живо от там: "Всяка година фестивалът расте. Основният фокус е лекционният симпозиум със 7 дизайнера от Европа. Винаги да има от всичко за всеки. Куратори, организатори на подобни събития. На 6 откриваме изложбата..
"Танцът на епохите" е зрелищен спектакъл от Турция. Продуцентът Георги Радев представя националното му турне в България: "Двигателят на това пищно шоу поставя мост между народите чрез културата. Танците през вековете се сравняват с "Огъня на Анадола", но тук всеки танц е етюд от различна епоха. Чак до елементи на хип-хоп. По официални данни..
Представяне за България на новата платформа „ Female Film Club (FFC) ” - глобална общност за жени, които се занимават с кино. Представя ни я Красимира Белев - актриса, продуцент и сценарист, която живее и работи в Лос Анджелис: "Платформата е създадена преди 4 години по време на КОВИД. В момента има над 3000 души от 66 държави. Сега я направихме и..
Забравената история на сестрата на Иван Шишман – Кера Тамара – оживява в пищния исторически роман "Корона за княгинята" от Ангелина Ангелова, която ни гостува по този повод: "С времето Денят на будителите придоби по-голямо значение за мен. А като превърнеш езика в професия денят е още по-важен. Романът е определян и за исторически, но за мен е и..