Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Възможно ли е заплатите да догонят инфлацията

Снимката е илюстративна
Снимка: Архив

От 1 април 2022 г. се увеличи минималната работна заплата. Каква е покупателната способност на българина и колко трябва да се индексират заплатите за да наваксат рекордната двуцифрена инфлация. По темата пред Радио София говори Ваня Григорова, икономически съветник на КТ "Подкрепа“.

„Ние от миналата година още повтаряме, че това увеличение, което е предвидено е крайно недостатъчно. То беше недостатъчно преди последния ръст, който е маркиран и е установен от НСИ“, сподели Григорова. Тя добави, че това, за което настояват сега, е ново увеличение на минималното месечно възнаграждение със заявената вече актуализация на бюджета в средата на годината.

„Няма наложени общоприети критерии, на които да отговаря минималната работна заплата. Според нас между 840 и 1000 лв. трябва да бъде минималната работна заплата за да може да покрива 50% от средната работна заплата в страната и или да се съизмерва с покупателната способност на средноевропейската минимална работна заплата“, каза Григорова.

По думите й, по последни данни, под прага на бедността живеят почти милион и 700 души, както и, че около 30% от българите не могат адекватно да отопляват домовете си.

Тя коментира, че договореното увеличение на лекарските и учителски заплати може и да не е достатъчно, но ако то бъде изпълнено е една чудесна стъпка към нормализиране на заплащането в страната.

Григорова каза, че в „Мини Марица-изток“ е постигнато увеличение на фонд „Работна заплата“, което е от изключителна важност с оглед на настоящата ситуация, защото мините дългогодишно изостават от инвестиционната си програма и допълни:

„Миньорите получиха последното си увеличение през 2020 г. и то получено през заем от правителството. Тоест, това е неустойчиво управленско поведение, което води до фалит на основни енергийни мощности в страната“.

„За съжаление най-уязвимите хора най-трудно стигат до обединение помежду си, така че да имат преговорна сила за да могат да поставят своите искания на масата и да отстояват те да се случат“, заяви Григорова.

По темата се включи и д-р Щерю Ножаров, икономически съветник на Българската стопанска камара. По думите му, трудно е да се коментира въпроса за най-засегнатите от увеличението на минималната работна заплата, но чисто статистически на първо място това са бизнесите, при които средният осигурителен доход се доближава до минималната работна заплата.

Той уточни, че това са тези, при които факторите, които използват са най-вече човешки фактор и по-скоро нискоквалифициран труд, като строителство, земеделие и различни подсектори, които са свързани с тях. На второ място, по думите на Ножаров са бизнесите, които са енергоемки и суровинноемки, като например производството на стъкло, производството на цимент, химическата индустрия, металургия, а също и секторите, които традиционно имат висока фирмена задлъжнялост.

На въпрос дали е реалистично минималната работна заплата да бъде увеличена отново тази година, той каза:

„Ефектът на силно намаляване на икономическия растеж, тоест на производителността на труда компенсира ефекта на увеличаване на инфлацията. И този модел, който отчита инфлацията на Международната организация на труда не дава основание за увеличаване на минималната работна заплата“.

Ножаров каза още, че минималната работна заплата освен социални функции има функции да поддържа нивото на заетостта и допълни:

„Тоест, тя трябва да е такава, че да не води до съкращения. А както казах, в определени браншове тя се доближава до средноосигурителния доход, което означава, че ако го надхвърли в следващата актуализация, това ще доведе до съкращения“.

Според Ножаров, работата на БНБ не е само да прогнозира инфлацията, а работата й е да провежда парична имунитарна политика, с която да я ограничава и да търси и да таргетира ценова стабилност. Например чрез увеличение на лихвения процент, промяна на задължителните банкови резерви и т.н.“.

„Аз считам, че висококвалифицираният персонал тепърва ще получава сериозно увеличение на заплатите, а нискоквалифицирания персонал ще трябва да се преквалифицира“, коментира Ножаров.

Според Моника Будинова, мениджър „Човешки ресурси и подбор“ във виртуална трудова борса, като цяло се наблюдава тенденция на увеличение на възнагражденията.

„В края на миналата година се вижда тенденцията и при различните сектори и тя показва, че втората половина на 2021 г. най-значително увеличение във възнагражденията е имало в сектора „Хотелиерство“ и „Ресторантьорство“ около 10%, следван от сектора „Информационни и комуникационни технологии“ – около 8%“, каза Будинова.

Тя допълни, че при първите два сектора това може да се обясни с отпадане на различните ограничения свързани с пандемията. Освен това каза, че от първото тримесечие на 2022 г. най-високи са възнагражденията в сектор „Информация и комуникация“, където по данни средната нетна месечна заплата е 3045 лв.

„Следва сектора „Финансови и застрахователни дейности“ със средна месечна нетна заплата 2267 лв.“, каза Будинова и допълни, че в момента се забелязва тенденция на общо увеличаване на броя на публикуваните обяви за работа.

Още подробности можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Всички деца трябва да играят заедно

Ваня Тодорова за новото пространство на конна база "Ахил", която работи с деца със специални образователни потребности: "Мечтата ми е била да бъдем максимално полезни. Сега няма да е само конната база, аз съм ерготерапевт и сме планирали площадка, включително за деца в инвалидна количка. Има рампа да се качи да играе в съоръжение "замък"...

публикувано на 19.05.24 в 11:30
Щерион Пилидов

Сбъднатите мечти на Щерион Пилидов

Щерион Пилидов за новата си песен (но и за произхода на запомнящото му се име): "Аз съм музикант под наем, композирам за доста хора, за съжаление не остава много време за мен. Работя с Ритон, Авеню, Камелия Тодорова. Много различни стилове, това ме развива доста като музикант и човек. Започнах да се занимавам с музика на 16 г. Преди се..

публикувано на 19.05.24 в 11:09
Даниела Тошева

Обучение чрез предизвикателство

"Зелени момичета в помощ на кръговата икономика" - Даниела Тошева, член на управителния съвет на АЛДА Асосиейшън. Развива собствен бизнес в една непопулярна за жени сфера - метали. Впоследствие започва бизнес консултантска дейност в подкрепа на стартъпи и малки и средни предприятия,  занимава се с Европейски проекти като консултант. АЛДА Асосиейшън е..

публикувано на 19.05.24 в 10:45

Читателят не се дистанцира, а съпреживява

Пламен Тотев за романа "Арката на лястовицата"  на датската писателка  Сисел -Йо  Гейсен  ( изд . „ Персей “ ) , който „Уолстрийт Джърнъл“  нарежда сред  „10-те най-добри мистерии  на годината “: "Авторката е биолог, но по ген и талант е най-вече писател. С това постига световна известност. Тя има по-различен поглед за нещата, познава..

публикувано на 19.05.24 в 09:46

Историята оживява: Колоездене България от XIX-и век до днес

България се радва на сериозни традиции в колоезденето. И заедно с моите гости, ще ви разкажем подробностите.  Гостите са Драгомир Кузов - председател на Българска федерация Колоездене, основател и изпълнителен директор на българската компания за производство на велосипеди DRAG и Веселин Стоилов “Спиро” - продуктов мениджър в DRAG и бакалавър по..

публикувано на 18.05.24 в 16:00

Софийски разкази - Българският исторически комикс

Д-р Александър Въчков за Национална изложба на българския исторически комикс: " Таблата са около 170 на брой. Бях изненадан какви неща притежавам. Непрестанно сканиране на нови комикси. Резултатът може да се види на 2 етаж. Издирихме около 110 иммена, но не всички имаха добро качество. Историческият комикс е сред най-застъпения вид...

публикувано на 18.05.24 в 15:00

Адресите на любовта - Димитър Шишманов

Синът на проф. Иван Шишманов се венчава за по-възрастна с 23 години дама Синът на проф. Иван Шишманов, писателят и дипломат Димитър Шишманов, се залюбва със семейна приятелка на родителите си - съпругата на генерал Сава Савов Пенелопе Калъпова. Току-що завърналият се от следването си в Женева младеж е на годините на най-големия от тримата ѝ..

публикувано на 18.05.24 в 14:00