Изместването на руската форма на кирилица с българската вече е обявено като стремеж на правителствено ниво. Миналият месец по предложение на Божидар Божанов се изготвиха промени за страниците на институциите, които да използват българска кирилица.
Защо е важно да използваме българската форма на кирилица и какви са разликите между двата шрифта разказват дизайнерите Светослав Симов и Николай Петрусенко.
„Това е все по-установяваща се форма в нашата идентичност и дизайн, ние се отъждествяваме с нея. Българската форма на кирилица има по-разнообразен силует, а това подпомага четивността“ – коментира Николай Петрусенко.
Голяма част от шрифтовете, които дизайнерите предлагат, имат българска форма, с която са разпознаваеми на пазара.
▲ Светослав Симов и Николай Петрусенко
Калоян Петров, който е продуктив директор, е един от защитниците за това, българската кирилица да бъде използвана основно в сайтовете, а и не само.
Той разказа как руската форма, известна и днес, е от времето на цар Петър I, когато се въвеждат малки букви, които са умалени главни. У нас малките се приближават до ръкописните.
„Основното разграничаване от руската форма и мигрирането към българската започва през 50-те години на XX век. По много причини, навярно политически и икономически, този процес не е бил докаран докрай, тъй като в дигитализацията ни е много по-лесно да използваме различни шрифтове, докато в аналоговия свят поръчването дори на други букви, които изглеждат по-различни, така че да бъде отпечатвана една книга с българската ѝ форма, е доста по-скъп процес“ – обясни пред Радио София Калоян Петров.
Учителите от 117 училище „Св. Св. Кирил и Методий“ Илона Стоянова и Даян Русинов представят проекта за опазване на културното наследство, по който работят. Целта на проекта е учениците да задълбочат своите знания, свързани с българската история и традиции, а крайният продукт ще бъде документален филм "Наследство в камък и слово", който ще бъде..
Мария Бояджиева за предаването на Радио София "Ние децата": "Ангелина Грозева и Андриан Асенов - преди 4 години се събрахме заедно, имахме сходни идеи какво трябва да е едно детско предаване. Имаме същия ентусиазъм. Сюжетите ни са различни - последният бе за националния химн. Децата вдъхновяват с начина, по който гледат на света. С много учудване,..
Ани Тодорова преподава в българските училища в Брюксел и в Антверпен. От първи до десети клас пее в Детския радиохор, където се заражда любовта ѝ към класическото пеене. През 2010 година заминава за Брюксел с бъдещия си съпруг, българин, израснал във Франция и Белгия. Пее в хора към Европейската комисия. През 2012 година е заместник учител в българската..
Момчетата и момичетата от 4 клас на 6-то основно училище "Граф Игнатиев" са на прага на тийнейджърството, но все още с радост празнуват 1 юни. Те споделиха с нас защо искат да пораснат и какви са предимствата и недостатъците на това да си възрастен. Добавиха и още нещо, тъй като често с порастването идват повече тревоги и притеснения, които ни карат да..
Историята на Националната библиотека започва с цитат от сп.Сердика от 1941, но историята е по-ранна. Първите книги са от фонда на Денкоглу и Марин Дринов. С приемането на закона за печата, издателите се задължават да изпровождат по 2 екземпляра даром. Първата публична библиотека е била до градската градина, има читалня и книгохранилище и е открита на..
Евгения Кръстева-Благоева представя книгата си "Реките на времето": "Писах я две години, заедно с хабилитационния си труд. Един приятел я нарече "спасителна книга в тези мракобесни времена". Това са две семейни истории, вплетени в едно. Родовете на майка ми и баща ми, общували с много интересни хора. Сага за градската култура. Имаме сериозна изворова..
Николай Райнов е енциклопедична личност със забележително влияние в интелектуалните среди в началото на ХХ век. Той има разностранни таланти и задълбочени интереси в области като история на изобразителното изкуство, философия, окултизъм, поезия, публицистика. Но колкото е широка мисълта му, толкова оскъдно е умението му да показва чувствата си...