Какви са обществените нагласи спрямо управляващите?

Изследване на „Алфа Рисърч“ проведено на 11 април 2022 г. съвместно с БНТ сред 450 пълнолетни българи показва обществените нагласи спрямо управляващите. Повече подробности по темата споделиха пред Радио София социологът Павел Вълчев и политологът Борис Попиванов.

По думите на социолога Павел Вълчев от Агенцията са социални и маркетингови проучвания, нагласите към управляващата коалиция са нарастващо критични, като според проучването 35% от анкетираните пълнолетни българи изразяват позитивна оценка за дейността на управляващата коалиция, докато 58% дават по-скоро негативна оценка.

„Това, разбира се не бива да се прехвърля автоматично върху това, дали имаме някаква предизборна ситуация, или не, тъй като, когато говорим за избори трябва да си даваме сметка, че говорим за ситуация, в която от една страна самите политически партии имат някакъв интерес, или желание за такива избори, а ако погледнем ситуацията в момента, партиите от управляващата коалиция трудно може да се очаква, че ще имат някакви по-различни, особено в позитивен план позиции, спрямо настоящите си“, каза Вълчев.

Той допълни, че:

„От друга гледна точка опозиционните партии, може да се каже, че няма дори да подобрят резултатите си. Не може да се очаква, че те ще изпаднат в някаква до толкова благоприятна ситуация, че да могат да влязат в управлението на страната“.

Вълчев каза, че се наблюдава повишена критичност към управляващата коалиция, но няма ситуация, която предполага предсрочни избори, както и, че няма обществено-социално напрежение. По думите му, според проучването сред симпатизантите на четирите партии в коалицията най-висока оценка за нея дават привържениците на "Продължаваме промяната", като по-скоро позитивно е отношението на 88,5% от тях. Следват тези на "Демократична България" – 73%, докато в БСП са поляризирани – 44% одобрение и 44% неодобрение

и накрая при симпатизантите на "Има такъв народ" има доминираща критичност – 33% положителни оценки, срещу 58% отрицателни.

Вълчев сподели, че най-голям оптимизъм има по темите свързани с промените в Закона за здравето, забраняващи ограничителните мерки във връзка с ковид – 42%, а най-песимистични са очакванията за военната помощ за Украйна – една 20%.

Във връзка със сътресенията в коалицията и възможни ли са предсрочни избори кментар направи политологът Борис Попиванов. 

Той каза, че проблемът като цяло е, че все-още на голяма част от българското общество не са ясни кои принципи са обещани, за да може да се прецени дали се спазват или не и уточни:

„Коалицията не задава достатъчно ясен път, достатъчно ясна посока, в която да върви и на чиято база ние да оценяваме кои са по-важните, и кои са по-маловажните проблеми в нея“.

Той каза още, че това, което парадоксално е в плюс на правителството е, че никой не иска да дойде на неговото място и, че ГЕРБ предпочитат това правителство да остане още известно време, защото не се чувстват готови да поискат неговото място, тъй като те самите са в криза.

Относно заплахите на БСП за излизане от коалицията Попиванов коментира, че социалистите биха направили всичко възможно да останат в коалицията и правителството да не падне, защото ръководството на БСП в лицето на вицепремиера Корнелия Нинова има основателни притеснения, че след едно евентуално излизане от правителството, резултатът за тях ще бъде по-нисък от преди и възможностите, които имат в момента няма да ги имат в бъдеще.

Относно стоте дни давани от обществото на кабинета от началото на прехода, Попиванов каза:

„Според мен 100 дни като цяло са някакъв мит в българската политика, че обществото ги дава. Всъщност, още от първия ден всяко правителство е обект на огромни очаквания, на огромен натиск от най-различни места. И този натиск е оправдан в много отношения, просто защото българските граждани, българският бизнес, всички имат основанието да изискват от управляващите много-повече от онова, което им се е предлагало до този момент“.

По думите на Попиванов, до този момент липсва ясна стратегия и правителствена програма как да се излезе от непосредствения шоков кризисен момент и как да се начертае някакъв път за развитие, който да преодолява или частично да компенсира сега съществуващите дефицити.

Той каза още, че представителството на интереси в България се е свило изключително много и на последните парламентарни избори е регистрирана най-ниската избирателна активност в историята на българската демокрация, а новите политически проекти все-още не вдъхват надежди, че биха се превърнали в нещо значимо, което би пренаредило цялото политическо пространство.

„Това е шанс за настоящия кабинет да коригира настоящата си линия, но заедно с това и много тъжно за българската политика. Като че ли ние не можем да излъчим убедителни политически инициативи именно в момент, когато те са особено необходими“, заяви политологът и допълни, че много е спешно това правителство да проведе разговор помежду си и изцяло да промени стила на политика, стила на своите послания, и да се опита да бъде по-различно от това, което е било през последните 130 дни.

Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.