Сега е времето да се учат, да се веселят, да грешат!

На връх Цветница, гостуваме на Националната художествена академия

Събеседници са ни

проф. Георги Янков – ректор на НХА. Това е третата година от неговия мандат. Проф Янков завършва средното си образование в Средно художествено училище по приложни изкуства – София. През 1990 г. се дипломира в Националната художествена академия, специалност „Плакат“.От 1995 г. е преподавател в НХА, в катедра „Плакат“ по дисциплините „Плакат“ и „Екранна графика“:

"Мандатната програма я изпълняваме добре, въпреки неочакваното. Стабилизирахме финансите, осъвременихме програмите. Всяка година се прави оценка, имаме 3.86 от възможни 4. Обновяваме преподавателския състав в катедрите - това е процес, с който се справяме. 

Пандемията ни накара за 3 седмици да започнем да преподаваме дистанционно и така да се правят корекции, продължаваме да го ползваме. Големите теоретични лекции остават онлайн.

Младите художници имат възможност да играят активна роля в обществения живот, има по-отворени и по-затворени млади хора. Сега възможностите са много по-големи. Имаме студенти, които работят за издателства в другия край на света.

Има голяма палитра от възможности за сътрудничество с БНР - спомняме си голямата ни изложба пред студио 1. Радиото също става визуална медия. В брандирането на студиата също може да ви бъдем полезни.

При всички режими сме били културна институция, която задава европейския ни ход. Филиалът ни в Бургас е припознат от целия град, привлякохме много деца от Източна България, открихме нова магистърска програма специално за Бургас.

В много добри контакти сме със средните художествени училища, но което е важно, идват и деца от реалните гимназии, включително от езикови и математически. Дните на отворени врати са ни по-важни от студентските борси. Сега е времето да се учат, да се веселят, да грешат и да имат постижения!"

Гл. ас. д-р Сузана Каранфилова представя последния брой на списание "Изкуство и критика“ - юбилеен, посветен на 125 години от създаването на Академията. Сред стаите в броя са темите за боди хакинга, както и за опазването на културното наследство.

"Материалите са от различни сфери на изкуствознанието, от теоретични разработки за опазване на културното наследство до конкретни теми за Ренесанса и други исторически епохи. Имаме и рубрика "оперативна критика" и "научни съобщения". Това го прави ценно - могат да пишат и студенти, и преподаватели. Преди няколко години го трансформирахме и в електронно, но юбилейният брой е и хартиен. 

Името е на списанието от 30-те - 40-те, възражда се старото списание, това е изключителна приемственост със събития от 30-те. Но и днес имаме статии, обърнати към първите прояви на художествения живот. Критиката трябва да е обективна и аналитична. Тя не е лесна сфера. Обучаваме студентите си в това. Списанието има научна стойност.

Проф. д-р Кристина Борисова, ръководител на специалност „Плакат и визуална комуникация“, преподавател по шрифт и калиграфия и Кирил Златков представят изложбата „Книга и шрифт“ и първия интердисциплинарен форум „Книга и шрифт. Традиция и съвременност“. Изложбата "Книга и шрифт" в Националната художествена академия акцентира върху съвременните тенденции в развитието на българската книга и шрифт, като представя творби на млади автори от двете области, завършили своето образование в НХА, в специалности „Книга, илюстрация, печатна графика“ и „Плакат и визуална комуникация“.:

"Изкуството на книгата и шрифта винаги се развива, показваме млади автори, завършили наскоро. Те биха основали бъдещите тенденции. Акцент е визуалната експресивна сила на изложбата, нови хоризонти, отпечатани проекти, книги, с които да се гордеем.

Форумът бе породен от необходимостта за връзка между историята и тенденциите. Кирилицата е претърпяла много промени от Средновековието до днес, не само като букви, а и като шрифтове. Разликите с предните векове са големи, но принципите са едни и същи. Промените са бавни и постепенни, но са много трайни. Важно е съвременните автори да бъдат много добре професионално подготвени.

Как изглежда корицата не е всичко за книгата. Важно е тя да е адекватна и да насочва към смисъла на текста. Но тялото на книгата трябва да води четенето, да е релевантно като букви и оформление, за да помага за по-лесното стигане до текста.

Традицията дава основание нещата да се развиват. Корицата е нещо като резюме."

Проф. Аделина Попнеделева и доц. д-р Вержиния Маркарова, ръководител на специалност „Текстил – изкуство и дизайн“, представят Изложбата „Преподавателите и студентите“ представя произведения на преподаватели и експериментални студентски разработки в областта на текстилното изкуство и текстилния дизайн, отличаващи се със своето новаторство и индивидуалност. Експозицията е част от поредицата чествания, по повод 60 години от създаването на специалност „Текстил - изкуство и дизайн“ в съвременния й вид, както и 122 години от създаването на първите школи за преподаване на текстил.До 21-ви април изложбата гостува в Добрич:

"Изложбата е сбор от двете - на преподавателите и на студентите, това е вид завършек на честванията - заради пандемията празнуваме 3 години от 2020. 

Посоките в нашата специалност не се ограничават с декоративното, а навлиза в съвременното изкуство. Основно е посланието. Представена е една текстилна книга, в която сюжетите са свързани с това, което "вълнува" в социалните мрежи - какво да направиш за да получиш лайкове. Имаме и социални, и духовни неща, пренесени от храма в домашна среда.

От самото създаване на Държавното рисувално училище се създават школи по килимарство, везмо и дантели. В края на 50-те се открива специалността заради нуждите на промишлеността. Проф. Върбанов е изпратен на обучение в Китай, преподавателите оттогава са на първо място художници. Атмосферата в специалността е много по-различна от обикновените университетски представи и студентите имат възможността да се изразяват свободно."

Проф. д-р  Чавдар Попов представя три научни издания на НХА - катедра „Изкуствознание“: „Въведение в теоретико-историческото изучаване на пластическите изкуства“; „Авторовият знак като самоидентификация във визуалните изкуства от античността до 20-ти век“ и „Изкуствознанието днес – състояние и перспективи“:

"Идеята е да се обоснове необходимостта от изучаването на пластичните изкуства в единството на история и теория. Обикновено теорията остава на втори план. Моята идея е теорията да заеме подобаващото ѝ място.

Когато става дума за авторов знак се има пред вид не само подпис, а и други графически индикации. Понякога липсата на такъв знак също е важен, както в случая с Владимир Димитров-Майстора."