“В последните две години проведохме кампании с много специалисти, реставратори от четири държави, доброволци и вече след зимните периоди имаме и доказателството, че няма никакви следващи разрухи и, че мозайките са спасени от разруха”, каза тя и допълни, че вече може да се премине към следващата голяма стъпка, която е отварянето на паметника за посетители.
„Този проект вече е одобрен от необходимите институции, подписахме меморандум с община “Казанлък” и областна управа “Стара Загора”, които са собственик на сградата за общи действия в тази посока, и всъщност в момента тече фондонабирането и организирането на работа за да може тя да се случи това лято“, заяви арх. Иванова.
По думите й, числото за година на желаещи да влязат в сградата е 50 хиляди души, но проблемът за момента е покривът на сградата, защото е бил от медна ламарина, която е била разграбена през 90-те години и всички останали слоеве на покрива се разпадат. Това е причината сградата да е опасна за посещения и да е затворена, и охранявана от полиция.
Тя допълни, че краткосрочната цел е мястото да се превърне в средище за култура и история, а краткосрочната е то да може да бъде отворено за посетители.
„Има още една мозайка, която трябва да се опази, тя е на покрива. Всъщност, на самия покрив има 50 кв. м. мозайка, която се намира на 12 м. височина, по която ще работим тази година. И третата мярка е поставянето на временни пътеки, по които хората да могат да минават за да са в безопасни зони и да могат да ходят по безопасен под“, сподели арх. Иванова.
Тя каза, че има изграден план за устойчив туризъм, който е изготвен с помощта на международни експерти, като в момента целта е не цялостното опазване на сградата, а обезопасяването й.
“Доста вълнуваща е сградата, тя е най-успешната и най-разпознаваемата сграда в чужбина от България и този огромен потенциал трябва да се ползва. Това е наистина златна възможност за българския туризъм и трябва да бъде използвана, както за туризъм, така и за образование”, заяви арх. Иванова.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
София възстановява своя 43% дял в националната икономика, сочат последните данни за брутния вътрешен продукт на областно ниво. От тях става ясно, че е налице нормализиране след различните аномалии в енергетиката, селското стопанство и туризма през предходните години. Регионалните неравенства обаче остават големи. Най-голямата регионална икономика..
Националната галерия отново отваря вратите на лабораторията по консервация и реставрация за ценителите на изкуството. Те ще имат възможността да надникнат "зад кулисите" на музея, да видят как се подготвят за експониране произведения на изкуството. Реставратор ще ги запознае с принципите и етиката на съвременната реставрация, както и с..
Успешно приключи проектът "Градска памет: Традиция и Графити", реализиран по Програма "Активни читалища" на Столичната община. Това е поредната инициатива, в която си партнират 2 софийски читалища – НЧ "Иван Вазов – 2014", което е в кв. кв. "Левски В" и НЧ "Васил Левски 1928", което е в "Сухата река". "Това - на фасадата на..
Документалният филм „Скрити белези” на режисьора Георги Тошев и оператора Борис Пинтев е сред селектираните филми за участие във фестивала Master of Art. Лентата разказва за най-успешното българско участие на Биеналето на изкуствата във Венеция. Комисарят на българското участие д-р Надежда Джакова е своеобразен гид на режисьора Георги Тошев..
Платформата за четящи и знаещи деца "Книговище" започна междуучилищното състезание по медийна грамотност "Всезнайко" на тема "Четеш ли между редовете". Това е второто издание на междуучилищната надпревара след успешното състезание на тема "Европейски съюз" през 2024-та в София. За да може повече деца да се включат, състезанието тази..
Състоянието на асансьорите в София провокира столичани да изпращат десетки сигнали месечно до контролния орган. Това каза в ефира на Радио София Григор Къшов - главен директор на Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор“ към Държавната агенция по метрологичен и технически надзор. “Асансьорите са опасни, затова са наречени съоръжения..
Най новата книга "Васил Левски: най-добрият ни българин" на проф. Пламен Павлов събира 15 истории за българския Апостол на свободата, за неговите съмишленици, за идеите му и наследството, което оставя. Известният историк, публицист и преподавател вече има 2 книги, посветени на Левски. В тази са отразени редица важни и спорни..