Военният орден "За Храброст" е най-старият и най-разпознаваем орден в историята на Третото Българско царство.
Историята му започва през 1879 година, когато първата българска конституция на Княжеството е приета от Учредителното събрание в Търново. В Член 58-и от този най-висш документ е записано, че "Титли за благородство и други отличия, също и ордени, не могат да съществуват в Българското Княжество." Това практически прекършва наградната система още в зародиш.
Въпреки това, член 59-и позволява на Монарха да учреди един-единствен орден за заслуги по време на война и само за военни лица. Именно по този начин се създава и Военният орден, който бива официално учреден на 1 януари 1880 година като единствената официална българска награда, присъждана изключително за военновременни заслуги.
Към Военния орден за храброст е причислен и Войнишкият кръст на Военния орден "За Храброст" - една от най-често връчваните български награди.
С този знак за храброст за били удостоени хиляди войници - както българи, така и чужденци, като отличие за проявена самоотверженост и себеотрицание по време на шестте войни, в които участва Българската армия между 1877 и 1945 г., а също така и по време на гражданските конфликти в началните години на Княжеството.
"Орденът "За Храброст" не само е първият създаден, той е най-известният в страната и най-важният", подчерта пред Радио София Христо Христов, уредник в отдел "История" на Националния исторически музей.
Първите няколко десетилетия той е правен в чужбина – Австро-Унгария, Германия, Франция. Едва през 1944-1945 г. емисията е изработвана в български ателиета.
Всеки, който е проявил геройство, не е пропуснат, предложен е от специалния Кавалерски съвет за награждаване, одобрен е от владетеля и е получил орден.
С войнишкия орден са награждавани и цивилни – лекари, фелдшери, свещеници.
С офицерския е удостоено и Самарското знаме.
Чуйте разговора с експерта, за да научите още за историята, степените, производството и разликата на двата ордена за храброст.
В средата на седмицата коментаторите Елена Дариева и Светослав Живков разговаряха по темите: Управление във време на демокрация . Избори. "Референдумите не са лек за всякакъв случай. Но стават за "дъвка" на популисти." Особености на национални и местни допитвания – финансиране, изисквания за избирателите, провеждане. Социологическите проучвания..
В присъствието на журналисти днес бяха разяснени част от проблемите за бранша на автоинструкторите, обучаващи нови водачи на моторни превозни средства (МПС). По думите на председателя на "Българско обединение на шофьорите" Христо Радков , вината за неправоспособните шофьори на пътя пада върху обучаващите ги, когато изпитът пред..
Заради проточилия се основен ремонт на Театър София , актьорите от трупата му продължават да изнасят представления от своята програма на други столични сцени – във Военния театър, "Сълза и смях", " Théatro отсам канала", в Младежкия театър "Николай Бинев". Надеждите и очакванията и на състава на театъра, и на почитателите на Мелпомена, са..
Вдъхновена от шедьовъра на Луис Карол "Алиса в страната на чудесата“, режисьорът и хореограф Анна Пампулова създаде своя сценична интерпретация на любимата на много поколения книга. Премиерните дати на танцовия спектакъл на Балет "Арабеск" са на 21.02.2025 г. и 1.03.2025 г. в Националния музикален театър "Стефан Македонски". Музиката е на композитора..
Заложеното в проектобюджета не отговаря на исканията и очакванията от страна на КНСБ за ръст на възнагражденията в обществения сектор . Заложените 5% биха покрили само инфлацията. Това коментира пред БНР-Радио София Петър Мишев , икономически анализатор в Института за социални и синдикални изследвания и обучения към КНСБ. Той..
Фестивалът “Възможното образование“ се завръща с пълно издание от 2020 година насам, в Червената къща, а фокусът му е върху човеколюбивите образователни практики от България. За образованието, но не за невъзможните, а напълно обозрими, нови и съвсем възможни хоризонти, които се откриват пред него, е акцентът на разговора с Нели..
Нова наредба за здравословно хранене на учениците предлага за обществено обсъждане Министерството на здравеопазването. Сега действащата е от 2009 г. През 2018 г. специалистите са преработили Наредбата за физиологичните норми и това налага промени в други документи, свързани с храненето на деца в ясли, градини и в училищна възраст...