Живот във водата

Това е името на последната музикална авантюра на един от любимите „кръстници“ на „Джаз+“ – Европейският джазмен на 2014, испанският флейтист и саксофонист Хорхе Пардо. В случая той е гост на пианиста от Санта Крус де Тенерифе Алексис Алонсо, автор на по-голямата част от музиката, която новото им дуо вече представя.

Темата с това заглавие е втората от албума на Алексис „Любов на плаващи мостове“. Няма как да не го попитам дали има нещо общо с последната инсталация на Кристо в Изео - „Плаващите кейове“. Явно много ми се е искало, но отговорът му е далеч по-прозаичен: „По време на пандемията бяхме разделени. Много ми липсваше любовта, прегръдките. С тази идея започнах да композирам.“

Нямаше как да не ги провокирам доколко другото актуално зло – руската агресия в Украйна, може да им бъде друг източник на артистичнo, хм, вдъхновение. „Джазът е сред най-възвишените постижения на човешкия гений, войната е пълната му противоположност. Не издигаме глас специално по тази тема, защото всички около нас са единодушни, няма разделение на чия страна да се застане. Иначе, това, което свирим (конкретно в парчето „Пътят към изгрева“, част от плейлиста, б.а.) е това, което ни вълнува – какви хора ще излезем от всичките тези катастрофи. Винаги слънцето изгрява.“

Докато ги слушам, не ми излизат думите на Хорхе: „Колкото и да остарявам, чувствам, че имам накъде още да раста, продължавам да се уча. Това е свързано с отдадеността ми на музиката, тя ме кара да следвам търсенията си и да се задълбочавам в това, което правя. Вървя по улиците, слушам какво се свири от новите поколения. Като чуя някой как му звучи китарата, няма никакво значение колко е млад. Гледам го и като че ли откривам собственото си отражение.“

Това далеч не е първото дуо на Хорхе Пардо с пианист. Още в далечната 1995, с друг наш „кръстник“, Чано Домингес правят препрочит на класики на Пако де Лусия, „10 от Пако“. Но за Хорхе тази му съвместна работа няма нищо общо със сегашната: „Това, което правим с Алексис не е фламенко, а е просто музика без етикети. Това, което аз свиря сигурно на моменти звучи като фламенко. Но когато Алексис ми изпрати парчето си, то ми хареса, после останалите, дойде идеята за концерти, знаеш как стават нещата.”

Концертът си е 100% “канарски“ според Хорхе. „Когато свириш соло пиано ти липсват отсенки и присъствието на такъв маестро като Хорхе е забележително“ – контрира Алексис. Слушам го в свободните импровизационни моменти. Както и при Марко Мескида, също негов гост в албума – в предаването звучат общите им изпълнения - лекотата в развитието на темите и най-вече в преходите между различните темпа няма как да не ми напомнят младия Кийт Джарет. „Винаги са ме сравнявали с него, но никога не съм му бил голям фен, въпреки че се чувствам поласкан.“

Слушам пространствата, които оставя на саксофона на Хорхе и като че ли усещам солени пръски. “Blues de sal”. Далеч от всякакъв римейк Джарет-Гарбарек. „Очаровани сме от възприятията ти“ – на свой ред се усмихват двамата. Всичко е така естествено, както и зараждането на самия живот във водата. Какво ни трябва, освен повече любов и повече мостове, дори и плаващи.