Спектакълът е отличен с 4 награди на Националния фестивал на малките театрални форми за най-добра режисура на Стилян Петров и за най-добра женска и мъжка роля на Радина Кърджилова и Деян Донков. Повече подробности за пиесата разказа пред Радио София Деян Донков.
По думите му, с Кърджилова за пръв път са играли заедно в пиесата "Любовникът" в Народния театър "Иван Вазов".
"Все по-добре се стиковат нещата, все по-добре се случват между нас и това е много вълнуващо, защото се получават неща, които са отвъд видимото. А мен винаги това ме е занимавало и затова се занимавам с тази професия , защото се считам не само за актьор, а до голяма степен изследовател и човек, който обича да експериментира с видимото и невидимото", сподели Донков.
"Стилян беше изнамерил някакви неща, които никой не знаеше и никой не знае, защото те са били засекретени много документи и много интересни неща. И той много фино ни въведе във вътрешния живот на тези персонажи, и ние достигнахме до нещо според мен, което и самият аз не съм достигал, тъй като почувствах изключителна отговорност към тази пиеса", каза артистът.
Той допълни, че със Стилян са успели да влязат в онова, което е закодирано в стихотворението "Нирвана" в душите на тези хора.
"В музея на Яворов изкарахме цял един ден, там много ни разказваха за всичко и държах в ръцете си пистолета, истинският, с който той се е прострелял", сподели Донков и допълни, че също така е държал възглавницата, на която все-още е кръвта на Яворов.
"Обичам да изследвам. А когато не изхождам от себе си а изследвам дадения персонаж тогава откривам детайли, начин на поведение, жестове, ценностна система, което трябва да приложа върху себе си. Да се изчистиш като бяло платно и след което да се обагряш сам себе си с недостатъците, качествата и пороците на този друг човек, когото ще пресъздаваш", коментира Донков.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
Радиокафе днес се излъчва от величествения Костенски водопад . Йордан Ангелов , кмет на Община Костенец е пръв наш гост и първите му думи са за проектите, по които работи общината, без да се забравят разбира се, и предизвикателствата и решенията: "Водят ме в Копривщица, Панагюрище, рецитирам за да обича и пази България" (Петър). "Четяхме..
Разходката по ул. Георги С. Раковски започва от най-високото ѝ място, с паметника на Вазов и витошката морена, от която да гледа към любимата си планина. Наблизо е Палатата Св.София, дело на арх.Парашкеванов (1929). Там е пл.Николай Гяуров, кръстен по инициатива на Гена Димитрова, която също живее наблизо. Следва историята на Военния клуб - коя всъщност..
Веселина Узунова от ИИИ-БАН за Аспарух Лешников: "Басът на групата Роберт Биберти е завиждал и на Аспарух Лешников, и на евреите в групата. Омразата по онова време се е ширила, дори и между членовете на групата. Аспарух Лешников става плячка на Биберти. След 9 септември 1944 на Лешников не е разрешено да напусне България. Писмата му доказват..
Борис Руменов, чиито псевдоним Борю Зевзека е измислен от проф. Иван Шишманов, е легендарна фигура сред софийските интелектуалци и бохеми през първите десетилетия на ХХ век. Името му е нарицателно, и също както за проф. Александър Балабанов, за него се разказват комични и куриозни случки. Хуморът му е свеж, заразителен и незлоблив, автор е на 15..
Шри – Шри Рави Шанкар гостува отново в България – Константин Драгов и Сана Драгова: "Той е основателят на фондация "Изкуството да живееш", тя е в над 180 държави. Учителят ще има лекция с възможност за въпроси и отговори и най-вече, ще има медитация в залата (НДК - зала 1). Ще е като на концерт. Заедно ще преминем отвъд хаоса. Блаженството е..
Филмът „Гунди“ влиза в британската разпространителска мрежа – режисьорът Димитър Димитров с подробностите: "Много е важно, че филмът продължава като част от програмата на британските кина от веригата "Одеон". Тя е достъпна в сайта им и те са си направили сметка, че не само българи ще го гледат. Като студент там не съм си и мечтал, че някой ден мой..
Голямата маса: Градски дворове – Божидар Емануилов, зам.-кмет на "Оборище": "Има най-различни работилници за деца и възрастни в един от дворовете, гаражна разпродажба в друг, жива музика. Градските дворове е изчезваща среда, тези, които сме израснали в центъра ги помним. Те са мост между поколенията. Има и хора, които негодуват заради ограничения..