120 обединения на висши училища и научни организации са станали реалност в Европа от 2000 до 2019 г. Пикът на този процес е през 2014-2015 г., когато са регистрирани 37 консолидации, показват данни на Европейската асоциация на университетите (ЕАУ). Става дума за държавите, които привличат най-силно българските кандидат-студенти. До този извод стигат експертите от Института за пазарна икономика (ИПИ) при анализа на международния опит при сливанията, придобиванията, поглъщанията и консолидацията на университети.
Преди дни проучването беше представено пред членовете на работната група към Министерството на образованието и науката (МОН), която до 30 юни 2022 г. трябва да изготви концепция за обединяване на висши училища в България.
Тенденцията към консолидация на университетите не само в Европа, но и по света, се засилва през последните 20 години. Тя обхваща все повече висши училища и държави.
Част от процесите, започнали след 2017 г. в Европа, все още не са приключили и не са включени в статистиката на ЕАУ. Данни за сливания на университети в Северна Америка, основно в САЩ, и Азия, основно в Япония, също показват активност през последните 10 години.
Висшите училища се обединяват в преследването на цели, които не могат да постигнат самостоятелно, казват експертите от ИПИ. Те най-често са повишаване на качеството на обучението и на научната дейност, намаляване на фрагментацията, постигане на икономически ползи, по-добри възможности за диверсификация на научни програми, специалности и направления. Малкият размер на образователната институция е основен риск за нормалното ѝ функциониране. Към него се добавят резките увеличения в таксите, ниските приходи от дарения, големите дългове и дефицитното финансиране. Много рискове са резултат от слабо управление и нисък административен капацитет и поради това често консолидацията води до подобряване и професионализиране на управлението, и оттам – до по-добри финансови резултати, управление на качеството и стратегическо планиране, установява проучването на ИПИ.
За институции в добро финансово състояние обединенията дават възможност за диверсификация, подобряване на резултатите, увеличение на международната видимост и повишаване на ефективността чрез постигане на икономии от мащаба.
Ако институциите са със сходни профили, те често ограничават или премахват дублиращите се дейности, а ако са с различен профил, постигат диверсификация и синергичен мултидисциплинарен ефект. Всички постигат по-добра разпознаваемост за развиване на научна дейност и привличане на кандидат-студенти.
Успешните сливания са придружени от ясно целеполагане, времеви хоризонт за изпълнение, отлична комуникация със заинтересованите страни и осигуряване на специфично насочен за тази цел финансов ресурс.
В изследването на ИПИ е представен опитът на конкретни университети и научни институции в над 10 държави в Европа, Северна Америка и Азия.
Прегледът на международния опит по отношение на разнообразните форми на обединение и сътрудничество между висши училища и научни институции, на мотивацията им и на ефектите, които са постигнати в процеса на обединение, показва при какви условия този процес може да има позитивни резултати и в България. Консолидацията е стратегически процес, чийто успех
зависи от яснотата на целите, които се преследват, позицията и мястото на заинтересованите страни и очакваните резултати, заключават експертите.
Още по темата и каква е ситуацията в България чуйте в разговора на Луиза Лазарова с д-р Петя Георгиева, икономист в ИПИ
В "Добър вечер, София" гостува Симона Калоянова - популярна личност в социалните мрежи и студентка трети курс в НАТФИЗ. Тя не определя себе си като инфлуенсър и смята, че социалните мрежи са място за забавление и дори за научаване на нови неща. В своите платформи Симона публикува забавно съдържание , свързано с игра на скечове и още...
Парк "Академик", който се намира между Философския и Стопанския факултети на Софийския университет , от дълги години стои поддържан. По-рано тази година доброволчески акции реставрираха части от парковите съоръжения и алеи, за да се превърне зелената площ в приятно място за столичани. Инициативният комитет "За запазване на парк..
Шоуменът и телевизионен водещ Николаос Цитиридис бе гост в предаването “Добър вечер, София“, за да се представи в малко по-различно амплоа – на стендъп комедиант. Той подготвя мащабно турне, което ще започне в началото на септември и ще продължи до началото на ноември. “Голямо ще бъде, най-голямото, което съм правил до момента и..
Глоби и нови правила влизат постепенно в сила в сферата на туризма, като целта е повишаване на сигурността и гарантиране на качеството на преживяванията. Новите, по-строги правила за туристите, които се въвеждат в популярни дестинации като Италия, Испания и Гърция, не са изолирани актове, а по-скоро симптоматичен отговор на нарастващото..
Да представяш културата в нейното многообразие и достиженията на българските творци, не е лесна задача, смята Борислав Петранов – директор на Българския културен институт в Берлин, който гостува в предаването "Радиокафе“ на Радио София. "Аз си поставям цели, които надхвърлят понякога възможността на екип от двама души, както бяхме допреди..
За дванадесети пореден път имаме възможност да номинираме своите будители за настоящата 2025 година, в кампанията на Българското национално радио (БНР) – "Будител на годината". В предаването "Радиокафе" гостува нейният създател – журналистът Ива Дойчинова. "Основната мисъл в тази кампания е да върне будителя в съвремието, да върне усещането за..
Лятна творческа резиденция в село Забел събира на едно място изкуство, доброволчество и завръщане към корените. Инициативата е на Театър-студио 4хС. Програмата обединява танц, фотография, планински преходи и социално ангажирани инициативи, с участници от различни области на изкуството, които съчетават творческата работа с активна подкрепа за местната..
Ясно