120 обединения на висши училища и научни организации са станали реалност в Европа от 2000 до 2019 г. Пикът на този процес е през 2014-2015 г., когато са регистрирани 37 консолидации, показват данни на Европейската асоциация на университетите (ЕАУ). Става дума за държавите, които привличат най-силно българските кандидат-студенти. До този извод стигат експертите от Института за пазарна икономика (ИПИ) при анализа на международния опит при сливанията, придобиванията, поглъщанията и консолидацията на университети.
Преди дни проучването беше представено пред членовете на работната група към Министерството на образованието и науката (МОН), която до 30 юни 2022 г. трябва да изготви концепция за обединяване на висши училища в България.
Тенденцията към консолидация на университетите не само в Европа, но и по света, се засилва през последните 20 години. Тя обхваща все повече висши училища и държави.
Част от процесите, започнали след 2017 г. в Европа, все още не са приключили и не са включени в статистиката на ЕАУ. Данни за сливания на университети в Северна Америка, основно в САЩ, и Азия, основно в Япония, също показват активност през последните 10 години.
Висшите училища се обединяват в преследването на цели, които не могат да постигнат самостоятелно, казват експертите от ИПИ. Те най-често са повишаване на качеството на обучението и на научната дейност, намаляване на фрагментацията, постигане на икономически ползи, по-добри възможности за диверсификация на научни програми, специалности и направления. Малкият размер на образователната институция е основен риск за нормалното ѝ функциониране. Към него се добавят резките увеличения в таксите, ниските приходи от дарения, големите дългове и дефицитното финансиране. Много рискове са резултат от слабо управление и нисък административен капацитет и поради това често консолидацията води до подобряване и професионализиране на управлението, и оттам – до по-добри финансови резултати, управление на качеството и стратегическо планиране, установява проучването на ИПИ.
За институции в добро финансово състояние обединенията дават възможност за диверсификация, подобряване на резултатите, увеличение на международната видимост и повишаване на ефективността чрез постигане на икономии от мащаба.
Ако институциите са със сходни профили, те често ограничават или премахват дублиращите се дейности, а ако са с различен профил, постигат диверсификация и синергичен мултидисциплинарен ефект. Всички постигат по-добра разпознаваемост за развиване на научна дейност и привличане на кандидат-студенти.
Успешните сливания са придружени от ясно целеполагане, времеви хоризонт за изпълнение, отлична комуникация със заинтересованите страни и осигуряване на специфично насочен за тази цел финансов ресурс.
В изследването на ИПИ е представен опитът на конкретни университети и научни институции в над 10 държави в Европа, Северна Америка и Азия.
Прегледът на международния опит по отношение на разнообразните форми на обединение и сътрудничество между висши училища и научни институции, на мотивацията им и на ефектите, които са постигнати в процеса на обединение, показва при какви условия този процес може да има позитивни резултати и в България. Консолидацията е стратегически процес, чийто успех
зависи от яснотата на целите, които се преследват, позицията и мястото на заинтересованите страни и очакваните резултати, заключават експертите.
Още по темата и каква е ситуацията в България чуйте в разговора на Луиза Лазарова с д-р Петя Георгиева, икономист в ИПИ
Зачестилите противообществени прояви на агресивни младежки групи, известни като “локали” провокира Министерство на правосъдието да започне подготовка за изцяло нов закон за детското правосъдие. Действащият в момента закон е от края на 50-те години на ХХ век, а според правосъдния министър, съвременните проблеми трябва да бъдат решавани със съвременно..
В началото на новата седмица, водещият на предаването "Форум" Лъчезар Христов разговаря с Георги Иванов - основател и изпълнителен директор на Noble Hire и журналиста Ивайло Илиев по следните теми : След протестите срещу еврото – при засилено полицейско присъствие, без размирици, изводите плюс заявка за нови протести в сряда; Протестът..
В срок от един месец, считано от 23 май са публикувани за обществено обсъждане промени в Закона за предучилищното и училищното образование . Въвежда се и забрана на мобилни телефони в училищата, разширяват правомощията на учителите за налагане на по-голям набор от предупредителни мерки при неприемливо поведение от страна на учениците. “Относно..
Общо 10 026 деца са приети в първи клас на първо класиране в София , като от тях 8900 са приети по първо желание и 1126 по второ или по-ниско желание. Некласираните деца са 682, съобщиха от Столичната община. Родителите на всички кандидатстващи деца ще бъдат уведомени по имейл. Всички класирани деца трябва да бъдат записани в..
Столицата също се включи с официална програма, с която отдаде почит пред подвига на поета, публициста и революционера Христо Ботев, както и на неговата чета и всички, отдали живота си за свободна и независима България. Традиционно честването се проведе пред бюст-паметника на националния ни герой в Борисовата градина. Тази година пред бюст паметника на..
Вълнуващо пътуване в света на звездите от границите на митичното и сетивното до отвъд хоризонта предлага Националният етнографски музей (НЕМ) при БАН в новата си временна експозиция, озаглавена "Звездното небе – митология и наука" . Изложбата събира под един покрив културно и научно наследство в областта на астрономията и космонавтиката,..
В три поредни недели - 8, 15 и 22 юни, от 11.00 часа, магията на Бусинската керамика ще очарова деца и родители в Ихтиман. Събитието се реализира чрез проект "Традиции - да играем с глина" и ще се проведе в Народно читалище "Слънце 1879" в града. Посетителите ще могат да участват в керамични и грънчарски работилници, както и да присъстват на..