По думите му, причините през последната година за недостиг на дървесина са административни актове, които са спрели част от добива, кризата в глобален план, както и войната. Той поясни, че:
"Отначало имаше известен отлив от покупка на мебели и търсене на дървесина и дървесни материали, но през 2021 г. отново се засили пазарът в този сектор, което доведе до голямо търсене, а предлагането на дървесина беше намаляло. Това на практика създаде допълнително напрежение, създаде и възможност за спекула в бранша и цените на дървесината и дървесните продукти тръгнаха нагоре".
Той отбеляза, че проблемът с недостига на дървесина е преекспониран повече от гледна точка на екологията, като се твърди, че гората се сече поголовно и се унищожава и подчерта:
"Фактите не са такива. Не само, че гората не се унищожава, а може би много малко се говори за това, какво е развитието на българската гора през последните 60 години. В последните 60 години в пъти е нараснала дървесината, която я имаме като природен ресурс в България. Над 700 млн. кубика е запасът от дървесина у нас. Това не се показва на хората. Хората не разбират, че в България горите през последните десетилетия са се стопанисвали добре, нашите лесовъди са си вършили работата добре, прирастът непрекъснато се е увеличавал и това същевременно изисква и добив".
Проф. Живков поясни, че за да имаме повече дървесина, гората трябва да бъде подмладявана, тъй като едно дърво ако не се отсече в зрялата му възраст ще падне, ще изгние и ще бъде обект на вредители, или на пожари.
"И вместо да съхраняваме въглеродни емисии, защото това е гората, тя е белият дроб на планетата, дървесината поглъща въглеродния диоксид, и вместо да се случи това, когато ние я оставим да гние в гората ние създаваме въглеродни емисии", отбеляза той.
По думите на проф. Живков, на проведена научна конференция на тема "Проблеми и перспективи на горското стопанство, дървообработващата и мебелната промишленост в България" за първи път на една маса са се събрали науката, държавата в лицето на Министерство на земеделието и ИАГ, и бизнесът. Акцентът на конференцията е бил, че дървесината има изключително висока придадена стойност - 10-20 пъти увеличава цената си до крайния продукт.
Освен това е била обсъждана необходимостта от промяна в нормативната уредба, което ще спомогне за по-ефективната работа в гората. Проф. Живков сподели, че дърводобивът е много изостанал и е бил поставен като тема, върху която да се работи оттук-нататък и от бизнеса и от държавната администрация, за да може дърводобивът да бъде приоритетен на следващото финансиране, и да може да се развие до съответното ниво.
Той каза още, че проблемите в мебелната промишленост се дължат на високата цена на тока, на липсата на квалифицирана работна ръка и на недостига на дървесина, и допълни, че студентите, които завършват Лесотехническия университет ги очакват в бранша с нетърпение и имат голямо поле за изява.
Относно заповедта за 30-те процента на спад в добива, проф. Живков коментира, че тя не е била подкрепена нито от науката, нито от специалистите от Лесотехническия университет и Института по гората, нито от лесовъдите, а дефицитът на дървесина е повишил цената на пелетите.
"Намаленото потребление в световен мащаб, което се забелязва доста сериозно ще доведе и до намаляване на потреблението на дървесина. И това вероятно ще успокои и пазара на пелетите", каза той и допълни, че държавата трябва да се погрижи да няма недостиг на дървесина, също така да даде възможност на горските стопанства за добив до 70-75% , както е в редица европейски държави. Той допълни, че това по никакъв начин няма да повлияе на здравето на гората.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
В средата на седмицата във "Форум" коментаторите Иван Господинов - председател на УС на сдружение "Образование без раници", и Стоил Цицелков – социален и културен антрополог, от "Обединение Честни избори" (ОЧИ), спряха вниманието си върху след ните теми: Днешните протести на тема Насилие над деца . Дискусиите преди вота на..
"Пътят на музикантите" (Musicorum Via) е името на съвместна инициатива на Българската академия на науките и Националната музикална академия (НМА). Предстои поредица с поредица от концерти, която започва на 7 април в зала "Проф. Марин Дринов“ на БАН. В рамките на академичната година изявени студенти на Музикалната академия ще представят..
Мнозинството от българите ( 55% ) са готови да дарят свой орган на роднина или близък , ако има животоспасяваща нужда, а 19% отговарят, че не биха го направили. По темата за донорството една трета от българите признават, че изобщо не са запознати , а 34% посочват, че "по-скоро не са запознати". 40 на сто биха се съгласили да дарят..
Юлия Спиридонова, е една от най-четените и превежданите български писатели за деца и юноши . Книгите ѝ са превеждани на много езици. Носител е на множество награди като най-четен и обичан автор. Тя е номинирана за пореден път за наградата Астрид Линдгрен тази година . В разговор в предаването "Радиокафе“ тя коментира британския сериал а..
В аулата на Факултета по журналистика и масова комуникация към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ от 17:30 часа днес ще има изслушване на кандидатите за омбудсман, организирано от Форум „Гражданско участие“, Националният младежки форум, Български център за нестопанско право и други 9 НПО. Омбудсманът на Република България е..
През месец април Александър Георгиев, Жана Пенчева и Дарио Барето Дамас от артистичния екип STEAM ROOM представят своята нова творба drag ON forever. След премиерата в Стокхолм и българския дебют през 2023 г. спектакълът се завръща на софийска сцена, след това българското турне на представлението продължава с гостуване на публиката в град Габрово, на..
Новата книга на писателката Албена Ненкова "Не, аз благодаря!" стана основа и на моноспектакъла на Бориса Сарафова-Черкелова , носещ същото име. "Не, аз благодаря!" - разказ за малкия човек, намерил убежище в илюзията "театър". Това е на пръв поглед една история за гардеробиерката Невенка, която е останала по случайност сама в дома на..