По думите му, причините през последната година за недостиг на дървесина са административни актове, които са спрели част от добива, кризата в глобален план, както и войната. Той поясни, че:
"Отначало имаше известен отлив от покупка на мебели и търсене на дървесина и дървесни материали, но през 2021 г. отново се засили пазарът в този сектор, което доведе до голямо търсене, а предлагането на дървесина беше намаляло. Това на практика създаде допълнително напрежение, създаде и възможност за спекула в бранша и цените на дървесината и дървесните продукти тръгнаха нагоре".
Той отбеляза, че проблемът с недостига на дървесина е преекспониран повече от гледна точка на екологията, като се твърди, че гората се сече поголовно и се унищожава и подчерта:
"Фактите не са такива. Не само, че гората не се унищожава, а може би много малко се говори за това, какво е развитието на българската гора през последните 60 години. В последните 60 години в пъти е нараснала дървесината, която я имаме като природен ресурс в България. Над 700 млн. кубика е запасът от дървесина у нас. Това не се показва на хората. Хората не разбират, че в България горите през последните десетилетия са се стопанисвали добре, нашите лесовъди са си вършили работата добре, прирастът непрекъснато се е увеличавал и това същевременно изисква и добив".
Проф. Живков поясни, че за да имаме повече дървесина, гората трябва да бъде подмладявана, тъй като едно дърво ако не се отсече в зрялата му възраст ще падне, ще изгние и ще бъде обект на вредители, или на пожари.
"И вместо да съхраняваме въглеродни емисии, защото това е гората, тя е белият дроб на планетата, дървесината поглъща въглеродния диоксид, и вместо да се случи това, когато ние я оставим да гние в гората ние създаваме въглеродни емисии", отбеляза той.
По думите на проф. Живков, на проведена научна конференция на тема "Проблеми и перспективи на горското стопанство, дървообработващата и мебелната промишленост в България" за първи път на една маса са се събрали науката, държавата в лицето на Министерство на земеделието и ИАГ, и бизнесът. Акцентът на конференцията е бил, че дървесината има изключително висока придадена стойност - 10-20 пъти увеличава цената си до крайния продукт.
Освен това е била обсъждана необходимостта от промяна в нормативната уредба, което ще спомогне за по-ефективната работа в гората. Проф. Живков сподели, че дърводобивът е много изостанал и е бил поставен като тема, върху която да се работи оттук-нататък и от бизнеса и от държавната администрация, за да може дърводобивът да бъде приоритетен на следващото финансиране, и да може да се развие до съответното ниво.
Той каза още, че проблемите в мебелната промишленост се дължат на високата цена на тока, на липсата на квалифицирана работна ръка и на недостига на дървесина, и допълни, че студентите, които завършват Лесотехническия университет ги очакват в бранша с нетърпение и имат голямо поле за изява.
Относно заповедта за 30-те процента на спад в добива, проф. Живков коментира, че тя не е била подкрепена нито от науката, нито от специалистите от Лесотехническия университет и Института по гората, нито от лесовъдите, а дефицитът на дървесина е повишил цената на пелетите.
"Намаленото потребление в световен мащаб, което се забелязва доста сериозно ще доведе и до намаляване на потреблението на дървесина. И това вероятно ще успокои и пазара на пелетите", каза той и допълни, че държавата трябва да се погрижи да няма недостиг на дървесина, също така да даде възможност на горските стопанства за добив до 70-75% , както е в редица европейски държави. Той допълни, че това по никакъв начин няма да повлияе на здравето на гората.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
Елисавета Станчева, изкуствовед, за дискусията „На ръба“, в която композиторът Петър Керкелов разказва за създаването на новата си пиеса. Какво се случва, когато музиката премине отвъд познатото и експериментира с нови форми, звуци и идеи? Как се изгражда музикална драматургия, която преплита класическо звучене с електронни елементи? Среща-дискусия..
Музикалният спектакъл „Три тенора…и още нещо“ на Камерна опера Благоевград с диригент Георги Еленков ще гостува в София на 23 май на сцената на театър „Сълза и смях“. По този повод ни гостуват двама от участващите трима тенори – Михаил Михайлов и Юрий Николов: "Винаги е удоволствието като трима тенора, които са и приятели, са заедно на сцена...
Мария Карагьозова ни представя Фестивала на училищните и младежките оркестри, организиран от Асоциацията на фестивалите в България и финансирани от Национален фонд Култура: "Оркестрите загубиха част от структурата си по време на пандемията. Фестивалът насърчава отново децата в тези оркестри. Той е трибуна на музиканти-любители. Не съревнование..
Как е описвана Съдебната палата в софийската преса в началото на 40-те години на миналия век, къде и кога е имало проекти да бъде изградена тя още в края на 19 век и началото на 20 век? Още в спомените на Георги Каназирски-Верин, "Шишковия трамвай" за Бали Ефенди, който е тръгвал от мястото на днешната Съдебна палата. Проектът Екс Професо на..
Разговорът е с изследователите и генеалози Светлана Дяконова - Арсен - потомка на голям род от Банско и секретар на Българската генеалогична федерация “Родознание” и Ивелин Любенов - индивидуален член на Българската генеалогична федерация ‘Родознание”: Във втората част продължаваме с другите хаджии и техните фамилии: "Срещаме графити от 1771 за..
Писателят Васил Попов за сериала по романа му Мамник и издаването на следващия, Лехуса: "Докато пишех "Мамник" мислех, че жанровата литература не е разпространена в България, но се изненадах от интереса на различните възрасти. Снимките приключиха април. Предполагам, че ще е готов зимата. Натрупа се материал - скоро почвам третия. Съвсем различно..
Покана за танцов спектакъл TRAPтайм? от Захари Нанков, танцьор и хореограф: "Концепцията я реализирах преди 3 години, сега я повтарям с ученици от моята школа. Комбинирал съм стила в музиката трап с рагтайм - като музика и роман. Правя съпоставки между тези две епохи - тогава и сега, всичко минава през една игра. Проследяваме нишката как се променя..