В България вече има доста хора и частни компании, които се занимават с анализ на дезинформацията, най-вече от технологична гледна точка. Една от водещите ни компании е сред световните лидери в сферата на семантичния анализ, съобщи пред Радио София Тодор Галев, директор по научна дейност в "Център за изследване на демокрацията".
Той е сред панелистите на конференцията "Технологии срещу дезинформацията", която ще се проведе на 5 юли в Resonator Co-Innovation Hub (ул. "20ти април" №13).
В технологичната сесия на форума ще бъде разгледана ролята на технологиите в борбата с дезинформацията и пропагандата, а в практическата сесия - предизвикателства пред информационните специалисти при проверка на фактологията на данните.
Ще бъде обсъдена ролята на изкуствения интелект и машинното обучение в откриването на невярна информация.
"Защо в темата присъстват технологиите? Защото благодарение на нея може да се проследява и анализира дезинформацията, както и да се предприемат мерки срещу нея. Има специфични платформи и софтуер", каза Галев (▲) и посочи, че българското население е особено податливо на дезинформация. У нас такава тя е главно прокремълска. Ако преди 4 години около 30% от населението в България се е информирало от социалните медии, то сега (според изследване на института на "Райтерс" за 2021 г.) този процент е над 70.
Част от този феномен и рисковете се обясняват с липсата на медийна грамотност, както и склонността към доверяване в конспиративни теории.
Чуйте целия разговор на Лъчезар Христов.
Гостуваме на празника на община Етрополе. В началото с нас е Теодора Ботева, представител на местен бизнес:
Тази седмица (на 29 юни) беше отбелязан за поредна година Денят на Дунав под мотото „Да пазим Дунав син“. Всяка една от Дунавските държави беше избрала как да го отпразнува – например, във Видин започна фестивала на изкуствата „Реката“, в Тутракан се проведе конкурс за изработка на творба от естествени материали „Флората и фауната на Дунава“, в..
На 30 юни 2024 г. (неделя) от 19:30 в "Нов театър“ – НДК, ще се изиграе последното представление за сезона на спектакъла "Архангел Михаил" по текстове на Георги Марков. Това е единствената българска пиеса, печелила първа награда за драматургия на театралния фестивал в Единбург (1974). Тя не е била представяна пред българска публика повече от 30..
Разговорът е с Илия Христов - председател на сдружение “Сини сърца”. Именно организацията реализира проекта за Музей на футболен клуб “Левски” . Музеят е открит на 2 октомври 2019 година: Мястото е стадион “Георги Аспарухов” - Герена и в него всеки може да види някои от светините на клуба - учредителния протокол, легендарните трофеи “Улпия..
Софийски разкази - Старите софийски пазари: "В 1879 населениет вече е пораснало от почти 12 хиляди на цели 20 хиляди. Имало е множество чаршии до северната част на бул.Дондуков (днес - МС и ЦУМ), наблизо е бил и еврейският квартал. Касапската е съвпадала с района на днешния МС - крива уличка с дюкяни, пред които са били изложени части от животни...
Лили Големинова представя един от най-старите европейски музикални фестивали - „Варненско лято“ . Един от скорошните му акценти с пианиста Жюлиен Жерне, както ще разберем от нея, е типично френски като съчетание: " Международният музикален фестивал „Варненско лято“ скоро ще стане на впечатляващите 100 години. Всичко започва през 1926 година, когато..
Прочутата оперна прима Гена Димитрова среща съпруга си когато е студентка в Консерваторията и мие чиниите в мензата, за да се издържа. Тогава по-състоятелните ѝ колежки иронично се подсмихват, но именитата вокална педагожка Лиляна Жабленска им казва веднъж "Сега вие ѝ се смеете, че ви мие съдовете, а един ден може би вие ще миете нейните"...
Разкъсана облачност
Ясно