Един от въпросите, които много хора си задават, е: "Кога е прекалено горещо за нормална ежедневна дейност, каквато познаваме, дори за млади и здрави хора?"
Отговорът на този въпрос не се свежда само до температурата, която виждаме на термометъра. Той касае и влажността.
Ново изследване показва, че комбинацията от двете може да стане опасна по-бързо, отколкото се смяташе досега.
Според проучване проведено през 2010 г., температура на мокрия термометър от 35°C е горната граница на безопасност, след която човешкото тяло вече не може да се охлажда чрез изпаряване на потта, за да поддържа стабилна температура.
Едва наскоро тази граница беше тествана върху хора в лабораторни условия. Резултатите от тестовете показват още по-голяма причина за безпокойство, пише в научното издание „The Conversation”.
За да се даде отговор на въпроса "Колко горещо е твърде горещо", учени направиха експеримент с топлинен стрес в контролирана среда с млади, здрави мъже и жени в лабораторията "Нол" в Университета на щата Пенсилвания. Всеки участник трябвало да погълне малка телеметрична таблетка, която да следи температурата на тялото му или вътрешната температура.
След това трябвало да останат в екологични камери като се движели достатъчно, за да симулират минимални дейности от ежедневието като готвене и хранене. Изследователите бавно увеличавали температурата или влажността в камерата и следели кога температурата на тялото на субекта започва да се повишава. Именно тези експерименти дали представа за това кои комбинации от температура и влажност започват да стават вредни дори за най-здравите хора.
Резултатите показали, че горната граница на околната среда е дори по-ниска от теоретичните 35 °C. По-скоро става въпрос за температура на мокрия термометър от 31°C. Това означава 31°C при 100 % влажност на въздуха или 38 °C при 60 % влажност на въздуха.
Тези гранични стойности се основават единствено на това да не се допусне прекомерно повишаване на телесната температура. Дори по-ниските температури и влажност могат да натоварят сърцето и други системи на тялото, предупреждават учените.
И макар че превишаването на тези граници не води задължително до здравословни проблеми, продължителното излагане на топлина може да стане рисковано за уязвими групи от населението, като например възрастните хора и хората с хронични заболявания.
Комбинацията от температура и влажност, при която температурата на тялото на човека започва да се повишава, се нарича "критична граница на околната среда".
Когато тялото прегрее, сърцето трябва да работи по-активно, за да изпомпва притока на кръв към кожата, за да разсее топлината, а когато се потите, това води до намаляване на телесните течности. В най-тежкия случай продължителното излагане на топлина, може да доведе до топлинен удар - животозастрашаващ проблем, който изисква незабавно и бързо охлаждане и медицинско лечение.
Под тези граници организмът е в състояние да поддържа относително стабилна вътрешна температура за продължителен период от време. При превишаване на тези граници температурата на тялото се повишава непрекъснато и рискът от заболявания при продължително излагане на топлина се увеличава.
За да се защитим максимално от вредното въздействие на високите температури, по време на големи горещини е важно поддържаме добра хидратация и да търсим места, където може да се разхладим - дори за кратко.
Източник: БГНЕС
Днешната ни радиоразходка е по ул. Шипка: Една от интересните и артистични улици. Коя е обаче градинката, от която започва разходката и защо? Кога е прокарана и променяло ли се е името ѝ? Впускаме се в историята на Държавното рисувално училище - НХА. Народната библиотека също има интересна съдба и защо не е реализиран цялостния ѝ проект (вижте..
Кой е професор Рафаил Попов и защо е част от рубриката ни "Историята оживява"? Той е един от първите археолози, палеонтолози и спелеолози. Разговорът ни е с Евгени Коев - спелеолог и изследовател: "Професор Рафаил Попов е помнен като един от бащите и на археологията, и на спелеологията, нищо че последната не е във фокуса на обществения интерес...
В последните години паметта за най-добрия и най-дълго управлявалия столичен кмет инж. Иван Иванов се възражда, но много малко се знае за личния му живот. Докато учи в Политехниката в Мюнхен той среща двете си големи любови за цял живот - хидроинженерството и Матилда Хинце. Двамата се запознават на концерт с класическа музика в театър..
Българският филм " Денят, в който тя ще се роди " е включен в официалната селекция на Международния фестивал на късометражното кино в Корча, Албания. Сценарият е на журналиста Емил Спахийски и румънския режисьор Богдан Мурешану, чийто последен филм "Новата година, която така и не дойде" е селектиран в състезателната секция "Хоризонти" на..
На 27 август започва едно от най-чаканите събития в света на киното - фестивалът във Венеция . Това е неговото 82 издание. Създаден през 1932 година, той е най-старият кинофестивал в света и един от трите най-престижни, наред с Кинофестивала в Кан и Берлинския международен кинофестивал. Провежда се в края на август и началото на септември на остров..
"Ретро изложение Самоков" се появява в календара с авто събитията на България. Тази година, на 23 август, ще бъде неговото първо издание, като централния площад в града ще домакинства проявата. Участието е от отворен тип, без предварителни записвания и на площада ще се допускат участници с ретро автомобили и мотори до изчерпване на местата. Веднага..
Подготовката за излет в планината не трябва да се подценява. Тя винаги трябва да е адекватна и сериозна, независимо дали човек се е запътил на кратък преход - да речем еднодневна разходка, или преход за няколко дни. Това изтъкна пред БНР-Радио София началникът на отряда на Планинската спасителна служба в Дупница Мартин Джокин ,..
Разкъсана облачност