"Кой да има претенцията да събере в една книга при цялата й дебелина всичко и за всекиго? Това е абсурдно и това е всъщност симпатичното предизвикателство, защото първо една книга винаги може впоследствие да бъде дообогатявана и допълвана, и може да послужи като основа да стъпи човек на нея за следващото изследване", сподели Стоянович.
По думите му, в последните десетина години и българската историческа наука, и историческото поумняване на българската обществена среда прави все по-възможно да се гледа по-обективно върху събитията от нашето минало.
"В науката не би трябвало да се вкарва конюнктура. Вкараш ли конюнктура изпадаш до положението на човек, който с пяна на уста седи с някакъв лозунг някъде и иска непременно някой от другата страна да умре", коментира той.
Освен това допълни, че тази поредна негова книга за периода от Освобождението до края на Първата световна война подпомага изкачването на едно следващо стъпало на знания, на една относително обективна картина на епохата, за да направи една рамка на онова, което е постигнато само за 25 години с неволна алюзия и намигане към днешния ден. Той посочи, че за тези 25 години България по онова време приема европейското законодателство, създава своите европейски институции и този период е първата вълна на европеизация.
"Политическият елит, военният, научният се е чувствал естествен в своята европейска среда. Днешните хора, които ни управляват продължават да имат нужда от доказателства, че сме част от Европа. Защото в момента това, което виждам е, че ние сме формална част от Европа, но нито сме го осъзнали, нито можем да го осмислим", отбеляза Стоянович.
"Европа не е значка да си я сложиш. И там има глупави хора, и там има корумпирани хора, и там има недоучили хора, и там има хора, които вероятно не са си на място. Но процентът е малък, законите са повече, начинът да им се тури спирачка е в пъти по-ефективен", каза той.
Относно бъдещето, Стоянович заяви, че какво ще пише в учебниците зависи от това, кой ще пише учебниците, но по негова преценка тази власт няма да е дългосрочна:
"Тепърва идват два големи летни месеца, тепърва идва плодородие, има "а наздраве", мастика под орехови сенки… Елате да видите какво ще стане октомври-ноември. Тогава, когато в буркана с царска туршия няма да има нито царе, нито туршия".
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
Историята на пазарите и тяхната роля в живота на хората е във фокуса на филма “Изчезващият пазар като културен феномен”. На 8 октомври от 19.00 ч. в галерия „Сердика”, ще бъде отбелязан краят на снимачния период на документалния филм с изложба и пет любопитни видеа с вълнуващ и неочакван разказ от пет различни режисьори, участващи в проекта...
На 1 ноември в кината тръгва филмът за едно необикновено училище, в което детските мечти се сбъдват. Идеята за "Училище за надежда" е на Яна Алексиева и Симеон Цончев, които от дълги години се познават с основателите на училището в с. Русаля за деца в неравностойно положение, бившите актьори Анимари Димитрова и Златко Златков . В него учат деца..
Информационният портал на Столичната община относно изборите за Народно събрание на 27 октомври 2024 г. и за частичен избор за кмет на кметство Лозен, Столична община, на 20 октомври 2024 г. и този път ще предостави цялата необходима информация за гласоподавателите. Той е създаден, за да осигури на столичани лесен достъп до всички ресурси и..
В Централна избирателна комисия (ЦИК) са получени 30 688 заявления за гласуване в чужбина. В сравнение с изборите на 9 юни са по-малко, коментира председателят на комисията Камелия Нейкова, цитирана от БТА. Всеки, който има право да гласува и се намира в чужбина, може да упражни правото си на вот срещу документ за самоличност. До 12 октомври е срокът..
На 1 октомври от 18.30 ч. в столичната галерия „Ателие 28“ Боряна Хаджиминчева - БОД, представя първата си самостоятелна изложба „Подир нишката“, която включва 20 творби в областта на съвременната бродерия. Експонатите представляват минималистични творби, улавящи онази невидима част у човека, която като приказна нишка го води в живота - понякога с..
В следващите 3 години близо 1400 служители от системата на БДЖ ще са навършили пенсионна възраст, а след шест години – над 1800 от останалите. Средната възраст на работниците е около 52 години. Близо 2000 работни места стоят незаети в системата на БДЖ, а ръководството й изпитва трудности да намери качествени служители. Това става ясно от справка за..
През последните години се увеличават желаещите за прием в Университета по архитектура, строителство и геодезия. Висшето училище е с дългогодишни традиции, а специалистите, които са завършили учебното заведение, са създали и все още създават огромна част от заобикалящата ни среда. Специалностите са традиционни, някои от тях с над 80-годишна..
Разкъсана облачност
Предимно облачно
Облачно
Значителна облачност с дъжд