"В късните си пиеси, които шекспировите изследователи наричат романси, той се занимава с темата за покаянието, за прошката. Много ясно различими са доброто и злото, но в крайна сметка надделява това християнско всеопрощение, което е характерно за последната част от неговото творчество, което е свързано с края на живота му", сподели Абаджиева.
"Шекспир се е примирявал, прощавал, разбира човека… Той го изследва така или иначе през целия си живот", допълни тя.
Занимавала се с Шекспир още от ранните студентски години, Абаджиева е поставяли пиеси на различни световни театрални сцени. По думите й, сблъсъкът на културни идентичности ражда нови резултати, освен, че е взаимно обогатяване и за двете страни.
"Днес, като че ли ние българите се срамуваме да кажем, че имаме нужда от етически идеал и от идеалисти, които да претворяват живота. Една от най-големите илюзии и масовите мантри на XXI век е това, че всички се позоваваме на прагматизма, като някаква нова религия и велика добродетел на човека-консуматор. Нещо като нов образец на постмодерния хомо сапиенс, но го свързвам с меркантилизма и грубото отрицание на идеализма. Ние считаме идеализма като нещо остаряло, може би разчитаме на художниците и артистите да ни припомнят, че идеализмът не е практически негоден и безнадеждно демодиран", изтъка Абаджиева.
"Във всеки от нас стои този копнеж да бъдеш човек и да носиш етическа отговорност за битието. Това са двете страни на човеколюбието, като родова същност въобще и на хомо сапиенс, като философия на живота, единствено способна да обясни феномените човек-култура-съзидание, и да даде една оптимистична перспектива за развитие", отбеляза тя.
"Всички ние трябва да поставим новия хуманизъм като условие за единен свят, който да е подчинен на творчество, взаимно разбирателство и саморазвитие на човешкото и човечността във всеки един от нас, във всяка личност, и така ще хуманизираме едновременно и обществото, и света, и себе си", отбеляза Абаджиева.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
Близо 600 бездомни, които са настанени в трите центъра за временно настаняване в София, получиха основни хранителни продукти, благодарение на съвместната инициатива на Столичната община и Българската хранителна банка (БХБ). “Тази инициатива не е само за осигуряване на храна, а и за създаване на усещане за грижа и внимание“, казва зам.-кмета Надежда..
“Tokonomia“ е наречена изложбата, която ще открие Фестивала на чая (FesTeaval) в Централни хали. Има ли красота в ефимерното, нетрайното, кратката среща? Заслужава ли си да правим такова изкуство – което не изглежда създадено да издържи векове напред, което не е шлифовано до блясък, има бръчки като зряла жена или мъж и е крехко като..
Когато денят започне да расте, колекцията от орхидеи в Ботаническата градина на БАН започва обилно да цъфти. Именно затова вече 17-а година специалистите организират изложба през този сезон. Сегашното издание на цветната експозиция ще продължи до 1 март, разказа пред БНР-Радио София доц. д-р Антоанета Петрова от Сектор „Тропически и..
Предварителен анализ на планирането и изпълнението на държавната политика за младежта в България, за периода 2010-2024 г., беше представен от Националния младежки форум. Данните сочат системни пропуски, липса на прозрачност и ефективност, както и опасно нисък приоритет на младежките въпроси в държавната политика. Анализът е изготвен на..
Представяме младия музикант Георги Дачев , който пристига при нас от българската рок столица Каварна. Георги Дачев вече е по-известен като вокалист, китарист и бендлидер на групата "Do Sho band". За него музиката е призвание. Казва, че тя е негово препитание през целия му съзнателен живот. А иначе… "Пропях преди да проходя, още от..
Електромобилите са на фокус в следващото издание на рубриката "Мисли в зелено", която се осъществява между Радио София и Сдружение "Соларна академия - България". Електромобилите са нова вълна в автомобилите, които коренно промениха начина на ползване и на зареждане, коментира пред Радио София Наталия Петрова – "Развитие пазар..
Разкъсана облачност
Ясно
Предимно облачно