Били Кобъм в Банско

Били Кобъм обясняваше защо усъвършенстването в музиката се постига само, ако човек е смел и прави много грешки. "Аз самият продължавам да греша и така откривам нови територии". Сподели за времето, когато е препоръчан на Майлс Дейвис, който му се обажда и е лаконичен "Утре. Кълъмбия студио. 9.30. Не закъснявай". Или как се среща с Джон Маклафлин и историята на създаването на легендарния Mahavishnu Orchestra.

За въображението, за приноса в музиката, за смелостта (но и за скромността), за детските си години и ритмите на Панама, както и за голямото турне из цяла Америка, което включва 35 концерта и започва през септември. Проектът на Били Кобъм тази вечер е и в памет на Милчо Левиев.

Банско е пълно с хора, като мнозина пътуваха насам днес, именно за Били Кобъм.

Програмата тази вечер започва с друга интересна комбинация, включваща китариста Христо Вичев, който живее и работи на Западното крайбрежие в САЩ и за първи път ще свири в България именно на Джаз фестивала в Банско, при това заедно с триото на Живко Петров. След това пък на сцената ще излязат студентите на Вики Алмазиду от НБУ в проект, посветен на 30-годишнината от създаването на Нов български университет. Вики Алмазиду, заедно със Стефка Оникян са и постоянните вокални педагози на Джаз академията.

Иначе джазът в Банско наистина е навсякъде от сутрин до вечер. В 11 часа на сцената на младите в парка всеки ден излизат различни млади формации, които дават заявка за бъдеща кариера. Успоредно с това има различни активности за децата. Това се случва за втора година, а за първи път се провежда и Джаз академията, в която близо 40 участници имат шанса всеки ден да се учат от големите в джаза, като най-малката сред тях е Вероника, която ще стане на 12 и мечтае да стане джаз певица.

И сред участниците в академията има студенти от Кипър и Сърбия, както и българи, които учат в чужбина. След това, от 18 часа, има две джаз точки (Jazz Points) на живописната уличка, която се вие успоредно на главната пешеходна, където младите музиканти се представят в различни комбинации, импровизирайки. От 20 часа е официалната програма, а след това (до късно през нощта) са джем сесиите.

Тази година фестивалът е с изключително силно международно участие, като можем да откроим друг барабанист - Игор Уилкокс със своя квартет (Бразилия), които показаха чист джаз с много енергия и можене. Сред най-зареждащите програми беше и тази на нeуморимия Вили Стоянов, който представи втория албум на своя проект The Essential Funk Trombone.

Уилям (Били) Кобъм е роден на 16 май 1944 в Панама. Първите години от живота му са ярки, живописни и свързани с барабаните, защото непрестанно гледа и слуша братовчед си да свири на тях. Когато става на 3, семейството му се мести в САЩ, и то в Ню Йорк. Сценичният дебют на малкия Били с барабаните е заедно с баща му (а той самият е на 8 години). Продължава да свири все повече в училището и в гимназията. Отбива военната си служба във флота (като барабанист, разбира се), след което обикаля Щатите като част от бедна на Хорас Силвър, като успоредно има музикални "забежки" с Шърли Скот, Джордж Бенсън и друго.

Няколко месеца свири в джаз-рок комбо-то Dreams с братята Брейкър и китриста Джон Абъркомби. Следва присъединяване към фюжън групата на Майлс Дейвис (участва и в някои знакови записи с Майлс, като "Like-Evil"). Напуска по свое желания, за да се присъедини към Mahavishnu Orchetrsa, къдетп има повече свобода в търсенето на границите на фюжъна. С времето Били Кобъм решава, че му е време да създаде своя собствена формация и така се появява Spectrum, а стилът им е комбинация от джаз, рок и фънк.

През 1974 за втория им албум към групата се присъединява отново Абъркомби и Джордж Дюк, с когото Били Кобъм често ще свири през годините, включително и на Джаз фестивала в Монтрьо. През 1975 с албума "Funky Thide of Signs" Били окончателно се "установява" в така-наречения комерсиален джаз и решава да работи свободно, без постоянна своя формация, предимно като музикант за различни проекти, които сам избира. Свири с Питър Гейбриъл, после една година изследва бразилския джаз; прави за кратко акустичен квартет Nordic с трима норвежки музиканти… експериментира, тръгва в различни посоки. През 1998 спомага за създаването формацията Jazz is dead, с която прави версии на Grateful Dead , но с джаз уклон. Несравним е в смесването на джаза с рока.

През 2001 Били Кобъм е поставен сред 25-те най-влиятелни барабанисти от списанието Modern Drummer. Инструменталист с експлозивна техника, той променя начина, по който барабаните като цяло участват в общата музикална конструкция в джаза, новатор в много отношения, смел, визионер, проправяйки пътя на мнозина. Същата година издава Drum’n’Voice 1, в който завръща към джаз-фънка на 70-те, а през 2006 – Drum’n’Voice 2, а през 2009 – и третата част от поредицата. От 2011 има своя онлайн академия, в която преподава барабани. През 1988 е поканен и става част от Залата на славата от Classic Drummer Magazine.

Продължава да концертира изключително активно и е желан гост на всеки голям джаз форум в света. В месеците преди да дойде в Банско, Били Кобъм ще свири на фестивали в Швейцария (където е избрал да живее от края на 70-те), Италия и Португалия, а наесен продължава своето американско турне, наречено CROSSWINDS Project (като една намигане и завръщане към втория албум на Били Кобъм, носещ това име).

Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.