Откриха останки на гигантски морски хищник отпреди 66 млн. години

Палеонтолози откриха вкаменелости на гигантско морско влечуго - древен изчезнал звяр, управлявал морето преди 66 милиона години.

Звярът е от семейството на мозазаврите – огромни морски влечуги, които са ловували в океаните през късната креда, пише „Сайънс Алерт“. Нарича се Thalassotitan atrox, а износването на зъбите му заедно с други останки, открити на мястото на разкопките, подсказва, че това страховито животно не е било кротък гигант - а е пирувало с трудна плячка като морски костенурки, плезиозаври и други мозазаври.

Това означава, че таласотитанът вероятно е заемал място на самия връх на хранителната верига, поддържайки екосистемите, като е държал под контрол останалите хищници.

"Таласотитанът е бил удивително, ужасяващо животно - казва палеонтологът и еволюционен биолог Ник Лонгрич от Университета в Бат в Обединеното кралство. - Представете си комодски дракон, кръстосан с голяма бяла акула, кръстосан с Tи Рекс, кръстосан с косатка."

Днес не живее нито едно влечуго, което да е от мащаба на мозазаврите, достигали дължина от 12 метра - два пъти повече от най-големите съвременни влечуги, крокодилите. Но пък интересно е да се отбележи, че мозазаврите са далечни роднини на съвременните змии и игуани.

Мозазаврите са били по-добре приспособени към изцяло воден начин на живот от морските игуани на Галапагоските острови. Имали са глава на влечуго, но са били с плавници вместо с крака с нокти, и опашка с перки, подобни на тези на акула. Някои зъби са били малки и бодливи, подходящи за риби и калмари, други са имали по-тъпи зъби и смазващи челюсти, идеални за черупчести същества.

Но като се има предвид, че животните изглежда не са имали добро обоняние, вероятно са били предимно хищници, а не чистачи. Анализите сочат, че мозазаврите са пирували с риба, главоноги, костенурки, мекотели, други мозазаври и дори птици.

Таласотитанът изглежда е бил сред най-жестоките. Лонгрич и екипът му откриват, че животното вероятно е достигало дължина от около 9 до 10 метра - малко повече от косатката. Черепът му обаче е бил почти два пъти по-дълъг от този на косатката - около 1,5 метра.

За разлика от другите мозазаври, които са имали тънки муцуни, челюстта на таласотитана е била широка и къса, с големи конични зъби, които са били идеални за хващане и разкъсване на плячката. Тези зъби съдържат още една улика за храната на животното: много от тях са счупени и износени - увреждания, които не биха се появили при храна, състояща се предимно от мека плячка.

 Според изследователите това навежда на мисълта, че таласотитанът е чупел зъбите си върху твърди повърхности, като например черупки на костенурки и кости на други, може би по-плахи мозазаври. Това се потвърждава от други вкаменелости, открити в близост до останките на таласотитана: кости на големи хищни риби, черупка на морска костенурка, череп на плезиозавър и кости на поне три различни вида мозазаври.

Всички тези останки показват признаци на киселинно износване, както може да се очаква, че може да се случи при храносмилателните киселини в корема на гигантски звяр, преди да бъдат изхвърлени обратно навън. Изследователите отбелязват, че това са косвени доказателства, но все пак са доста интересни.

"Има още много какво да се изследва. Мароко има една от най-богатите и разнообразни морски фауни, известни от креда. Едва сега започваме да разбираме разнообразието и биологията на мозазаврите", казва Ник Лонгрич.

Източник: БГНЕС