С режисьора Илия Костов говорим за тенденциите в съвременното българско кино:
"Промениха се закона и правилника, не знам за хубаво или лошо. Има тенденция към фестивално, елитарно кино. Ефектът е по-скоро прагматичен, а не художествен. Световните промени имат отражение. Аз се придържам към по-традиционни стилистики, свързани с филмовия разказ. Както казваше Бунюел, никога да не доскучава.
Героите на филма ми "Пътуващо кино" са достатъчно възрастни, за да бъдат забравени. Те са преживели това, което е в драматургията. Подобна история би била интересна за всеки актьор, но това е първия пласт, вторият е за странното ни общество. Всеки търси да открие някаква надежда, което е пълен абсурд. Няма комедия без тъга, тогава тя е елементарна. Истинската е трагикомедията, на границата между смеха и тъгта. Сега това се нарича комедийна драма, това е симптоматичен знак.
Нашето поколение мина през всички вълни. Тях ги характеризираше гледаемостта. Голата претенция на псевдоинтелектуалност започва много да ме дразни. Навсякъде има фестивали и всеки се бори за своите отличия. Големите кинематографии изваждат годишно 15-20 добри филма. Но тенденциите трябва да се преживеят. За мен добър филм е, ако искаш да го гледаш отново.
В последните години начинът на разпространение на един филм се промени много. Има аудиовизуални произведения, които не могат да се наричат филм. Ще има реставрация на филмовия разказ. Технологичният момент ще продължи да се развива, но тайно се надявам истинското кино да продължи да съществува. Доброто кино, музика, текст, не могат да бъдат изтрити от технологиите.
Не всеки текст е сценарий. За съжаление законодателството го допусна. Либерализацията на процеса позволява да се появят тенденции, които нямат общо към правенето на сценарий и филм. Не може да смесваш вид кино с жанр. Ако към сонета добавиш още два стиха става обикновено стихотворение. Филмовият диалог не е приказване. Сега работя върху интимен документален филм за Кръга "Мисъл". Историята на Яворов с Мина и Лора е стандартизирана, но има нови проувания и ще се постарая да бъде интересно. Нямам болезненост към успеха."
В ефира на неделното Радокафе продължаваме да ви представяме гласовете на „Радио София“. Ред е на ефирната двойка Яна Спиридонова и Роман Михайлов, но не като водещи, а като хората, които слушателите не познават: Яна: "Олеле, станаха 18 години. По случайност стана. Нямам проблеми да работя каквото и да е. Кандидатствах, нямах търпение, беше по..
Кръст от светлина и светлина след кръста. С тази снимка, подарена ни от един от основателите на 12+3 на БНР, Георги Папакочев, желаем добро начало на Светлата седмица!
От 17 април до 2 май Италианският културен институт в София в сътрудничество със Столична община и Сдружение Network Italia Bulgaria ни канят на изложбата „Метаморфозис” на художника Фернандо Де Филипи. Олга Георгиева от Сдружението ни въвежда в нея: "Историята е малко дълга. Художникът беше гост на първото ни събитие в Милано и там се роди мечтата..
По традиция всяка година на Велики Четвъртък, Народно читалище "Иван Вазов-1928" в село Нови хан отбелязва пролетните празници - Лазаровден, Цветница и Великден с празничен великденски концерт. За програмата на концерта, състоял се на обновената сцена разказва още председателят на читалището в село Нови хан, Сашка Ненова: Тазгодишният..
Гостуваме на адв. Пламен Димитров и баба Лена в с. Друган , говорим за традициите и обичаите на Великден, за ценностите в българското семейство : "От 2019 живея в с.Долни Раховец. Реших да напусна родния си град София, тук е близко до София. Във всяка къща има минерална вода, единият от 9-те извора захранват селото с минерална вода. Зарибихме..
Разговор с Боян Бочев за три копривщенски рода, които ще бъдат представени: "Отговорността да говориш за тези хора е огромна. Нашият род от майчина линия е от Копривщица. Открих данни за рода ми около 1844, а може би и от по-рано. А сега - Дебелянови, Палавееви и Маджарови. Всички говорим за Димчо Дебелянов, той е бил изключителен бохем, нищо че го..
Слушаме Любомир Пипков от Златния фонд на БНР - гласа му и музикални откъси от негови произведения. Говорим за композитора с проф.Юлиян Куюмджиев, преподавател в НМА и автор на книга за него, както и с внучката му, актрисата Ани Вълчанова: "Музиката му трябва да звучи по-често, изразил е себе си чрез нотите. В медиите и в концертните зали -..
Разкъсана облачност