"Градовете и регионите са и трябва да бъдат флагмани на солидарността, прогреса и надеждата в Европа" – думи на председателя на Европейския комитет на регионите (ЕКР) Васко Алвес Кордейро по време на сесията институцията, която обединява кметове и представители на местната власт в ЕС. В унисон с понятието солидарност, всички политически сили категорично подкрепиха становището (подготвяно в последните месеци) на кмета на Флоренция за важната ролята на градовете и регионите във възстановяването на Украйна.
Сесията се провежда успоредно с European Week of Regions and Cities, а акцентът е Годишният доклад за състоянието на градовете и регионите, в който освен обобщени данни и насоки, има препоръки към европейските законодателни институции за ключови сектори като войната в Украйна („да има специална бюджетна линия, която да дава възможност европейските региони да са по-ефективни в помощта си“, смята Васко Кордейро), мерките за домакинствата и бизнеса, преодоляването на енергийната криза, както и подготовката на дебата за бъдещето на кохезионната политика.
„Трябва да сме сигурни, че всички европейски политики ще интегрират принципа „да не навреждат на сближаването“, формулиран по-рано тази година от еврокомисар Елиза Ферейра“ – подчерта председателят на ЕКР.
Малко цифри от доклада, който днес, 12 октомври (в деня на българските общини, между другото), ще бъде приет и като политическа декларация от Европейския комитет на регионите: 76% от местните политици казват, че техния регион приема бежанци от Украйна, а поне половината – че изпращат материална помощ за Украйна. Петте държави, които са приели най-много от 10-те милиона украинци, напуснали страната са Полша (4,3 милиона), Унгария (861 000), Румъния (736 000), Словакия (548 000) и Чехия (383 000). Именно регионите е тези страни ще имат най-голям спад на БВП на глава от населението през следващата година. На ефекта от войната в Украйна е посветена първата глава от Доклада за състоянието на градовете и регионите.
Снимка: European Week of Regions and Cities
Следващата глава е за последиците от Ковид пандемията, която са по-големи в Южна Европа (като най-най-потърпевши и с най-голям спад в икономиката, логично, са островните региони, и по-точно Йонийските и Егейските острови в Гърция и Канарските острови в Испания и това е, защото разчитат най-вече на туризма).
Най-успешно с последствията са се справили в Нидерландия, Люксембург, Ирландия, Румъния и … някои от регионите в България. Тук на преден план излиза недостатъчното участие на местната власт в съставянето и прилагането на Плана за възстановяване, което води до не най-прецизното насочване на средствата в най-нуждаещите се сектори и задълбочава различията между регионите в Европа. Прекалената централизация тук се отчита като неправилен ход.
В рамките на доклада има резултати от мащабна анкета с местни политици във всички-държави членки и само 1 процент от запитаните е взел активно участие в създаването на Плана за възстановяване, а тези, които не са били дори информирани варират от 12% в Италия до 77% в Дания. 88 процента са съгласни, че кохезионната политика е ключова за ЕС (68 % във Финландия и 100 % в Португалия).
Ако погледнем към третата глава от доклада, която показва последствията от климатичните кризи и бедствия, ще видим, че наводненията, горските пожари и изключително високите температури струват 170 милиарда годишно на бюджета на ЕС, а през следващата година в Испания, Италия и Гърция се очакват 30 до 40 дни повече с висока опасност от пожари.
Тук стигаме до въпроса в кои сектори градовете и регионите трябва да имат по-силно участие при определянето на политиките в ЕС – според българските отговори това са по-силна икономика, социална справедливост и работни места (85 за БГ срещу 53 средно за ЕС) и образование, култура, младежки политики и спорт (пак 85 за БГ срещу 56 за ЕС). Според българските местни политици околната среда и климатичните промени като сектор са едва след това (35 в БГ, но 56 в ЕС).
И на финала – кои да са ключовите сфери за европейско финансиране във вашия град или регион, българските отговори поставят големия акцент върху смекчаването на удара от покачването на цените в енергийния сектор (62 за БГ и 48 за ЕС като важност), следвани от подкрепата на зеления преход и доизграждането на модерни транспортни съоръжения.
Тази година "почти сигурно" ще бъде най-горещата в света от началото на воденето на статистика, съобщиха от Службата за климатични промени на ЕС "Коперник", цитирана от Ройтерс. От януари до октомври средните температури в света са били толкова високи, че 2024 г. със сигурност ще бъде най-горещата в света, ако температурна аномалия до края на..
Отворено писмо до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и министър-председателя на Унгария Виктор Орбан изпратиха от Българския фермерски съюз. В него те настояват "за по-конкурентоспособна търговска политика на ЕС и преразглеждане на споразуменията с Меркосур и търговията с Украйна и Китай". Българският фермерски съюз,..
Представяме книгата “Възпиране на Армагедон. Биографията на НАТО“ от Питър Апс, от поредицата “Власт и отговорност“. За автора и книгата разказа Свилен Спасов, създател на цялата поредица, в която са събрани значими литературни произведения. За автора: Питър Апс е военен кореспондент на Ройтерс и от няколко десетилетия е един от..
След като през вчерашния ден кметът на София Васил Терзиев направи обобщение на първата година от управлението си, от което най-запомнящо бе изказването му, в което цитира част от популярна попфолк песен, че "Не сме безгрешни, но сме истински", то днес общински съветници отвърнаха с други популярни строфи, за да обрисуват направеното в последната..
Проектът R.E.A.L. (Research, Evaluate, Analyze, Learn) е иновативна инициатива, финансирана по програма Еразъм+ , която има за цел да изгради младежко население, способно да разпознава истината в дигиталния свят и да бъде подготвено за критично мислене не само в дигиталния свят. Критичното мислене съвсем не е единственото, което ни е..
Книгата "Десет велики българолюбци" събира между страниците си историите на 10 велики родолюбци. Това са хора, които не са българи, но обичат България. “Дойде ми на ум, че не бива да ходим по улици, без да знаем чие име носят. Признавам си, не знаех, че Луи Айер е бил учител по физкултура. Картините на Феликс Каниц бяха сред първите неща, които ме..
Двадесет и третото международно издание на най-мащабният филмов фестивал за екстремни спортове, планини и приключения в България, Банско Филм Фест ще се състои от 20 до 24 ноември. Изданието ще предложи на публиката неповторим формат – пет дни с усещане за истинска фестивална атмосфера в подножието на любимата ни Пирин планина – 5 дни, 75..