"Горите са едни сложни екосистеми, в които са преплетени много организми. Нерядко ние не знаем достатъчно детайли доколко те са преплетени и тепърва научаваме някои неща с подобряване на технологиите за изучаване на микросвета", каза доц. д-р Панайотов.
Той отбеляза, че в нашия ритъм на живот горите са дълговечни и нещата при тях не се случват толкова бързо, колкото в земеделието, където мерките са лесно приложими. По думите му климатичните промени най-силно се усещат във високите планини, както и в най-северните и южни зони.
"Ние сме в умерен климат и тук нещата се случват малко по-забавено, по-умерено, малко по-трудно виждаме ефектите. Реално проблемите ги виждат хората, които наистина наблюдават внимателно някои определени екосистеми, или наблюдават климата. Например, за човек, който наблюдава непрекъснато температурните записи на България не е изненада, че в планините ние имаме една постоянна тенденция за повишаване на температурите", коментира доц. д-р Панайотов.
Той отбеляза, че нямаме ясно изразени негативни ефекти върху горите освен в тези, които са изкуствено залесени, тъй като залесяването е станало в условия, които са били по-благоприятни за тяхното развитие. Доц. д-р Панайотов отбеляза, че нашата флора е много богата, включително и на редки видове, а ние сме в една от зоните в Европа, в които климатът е бил сравнително благоприятен тогава, когато на другите места е имало заледявания.
"От природните явления за нашата страна пожарите са най-сериозният проблем, който се очаква най-сериозно да нарасне в бъдеще. Пожарите са пряка функция от това, да се случва сух и горещ климат така, че можем да очакваме повече проблеми с тях. Но не са само те. Нещо, което специалистите добре знаят е, че има увеличаване на насекомните вредители. Идват определени насекоми тук, или си ги е имало, но намират по-добри условия и атакуват дадени растения, които в този момент са просто по-уязвими и с по-слаби защитни сили, като смъртността може да е изключително масова", каза специалистът.
По думите му мерките, които трябва да се вземат още не са закъснели, като в България има Национална стратегия за адаптация към климатичните промени. Според нея мерките за възстановяване на горите са сравнително евтини, но ефектът може да е огромен.
"Може да се наложи и се налага понякога видовете, които според нас са по-добри за бъдещето да се разпространяват на повече места. Това става чрез залесяване", отбеляза доц. д-р Момчил Панайотов.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.

Сава Вутов и Ангел Николов предлагат на необичайно за класика място необичайно за Северното полукълбо заглавие: "Пролетно тайнство през ноември". Ето и разказът им: "Първият път свирихме "Пролетно тайнство" през лятото в несебърското село Баня - имаше кино, музика, лекции, абсолютна творческа еклектика. Неща, далеч от ежедневието на хората - пейките..
Нина Караманова представя новия роман на Джон Гришам - " Вдовицата ". Излязъл в САЩ преди месец, вече е номер едно бестселър на "Ню Йорк Таймс". Това е 51-ият поред роман на Гришам, който става номер 1, а той самият е един от най-четените живи писатели в света, с над 400 милиона продадени книги и екранизации по тях с участието на Том Крус, Джулия Робъртс,..
Малко преди Нощта на театрите (15 ноември) представяме старите софийски театри. В началото на 1882 пожар опустошава паянтовата сграда, където през деня е Народно събрание, а вечерта в нея играе първата любителска театрална трупа. На мястото на сегашната СГХГ се помещава друг дървен театър, за който вече сме говорили тук. В 1888 пловдивската трупа остава..
Хиляди българи преди четвърт век се обединяват в искането си да остане Родопската теснолинейка. Преди 11 години едно тогава 20-годишно момче, Кристиан Ваклинов успява и вече сме в навечерието на излизането на книгата му, посветена на Родопската теснолинейка. Ето го пред микрофона на фена на теснолинейката и автор на поредицата Боян Бочев:
За богатия и пъстър живот на изпълнителката на „Любовта е море“, която след триумфа си във Вегас се обръща към духовното, става дума в „Адресите на любовта“. Лиана Антонова е певица, актриса, писателка и легендарна столична красавица. С втория си съпруг, изключителния саксофонист Ангел Везнев, гастролират в Австрия, Германия, Швейцария,..
FesTEAval е посветен на чая и чайните традиции от цял свят. За поредното му издание сме с Николай Кандиларов: "Зимата е най-популярна за чай за българина. Но има промяна, има развитие на чаената култура в София. Има интерес, в АйТи сектора особено. Като цяло зеленият чай е по-популярен. Неправилно използваме думата чай за билковите отвари - те трябва..
Театрите ден и нощ - започваме с 13-та " Нощ на театрите " с гостуването на Мария Панайотова и Катерина Миланова: