"На места има светофари, които са със звукови сигнали и те по някакъв начин ни ориентират кога трябва да пресечем. Основното при пресичането е звуковият сигнал на светофара. Колкото е по-силен той, толкова по-добре ние го чуваме, защото има места, където сигналът е почти недоловим", отбеляза Асенов.
Той сподели, че най-лесно за ползване е метрото заради поставените тактилни плочки на станциите. Освен това на автобусните спирки има обозначителен знак на тротоара, който информира, че човек се намира на самата спирка. Асенов каза, че това, което може да се подобри е на повечето места да бъдат поставени светофари със звукова сигнализация, както и тактилни плочки.
По темата за инфраструктурата в помощта на придвижването на незрящи в София се включи и Васил Долапчиев, председател на Съюза на слепите в България. Той сподели, че:
"Преди да мислим за промяна на градската среда първо трябва да се опитаме да променим обществените нагласи и общественото мислене към този проблем. Всички и общинското ръководство в София и цялата страна трябва да проумеят, че при старта на сложен интеграционен процес стои осигуряването на достъпна архитектурна среда".
Той посочи, че нормативната база в България регламентираща правилата в областта на достъпността на средата е на изключително високо ниво, но проблемът е реализацията на терен:
"Първо - не се четат документите, второ - изискванията в тях не се трансферират в проектите. Няма контрол в проектирането дали отговарят проектите на всички условия по тези нормативни документи и ако всичко това е направено, най-лошото е, че когато започне реализацията строителният работник да прави тротоара, тактилната настилка, цветните плочки и т.н., резултатът е изключително лош".
Долапчиев отбеляза, че звуковата сигнализация на светофарните уредби трябва да контрастира на общия шумов фон, но не трябва да го надвишава прекалено, защото води до дезориентация на лицето, както и в градския транспорт трябва да работят всички системи за доставяне на звукова информация чрез говор.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
Кой е архимандрит професор Евтимий Сапунджиев? Защо личността и делата му са с толкова съществен принос в развитието на богословието в България? Той е духовник, учен, апологет, учител, общественик и пламенен защитник на християнството. През тази година отбелязваме 140 лета от неговото рождение. Архимандрит Евтимий е роден в Копривщица на 25 юли..
Разговорът е със Здравко Петров от “Исторически маршрути”. Старата централна гара е един от тези изгубени символи - тя служи от 1888, когато железницата стига до София. Кои са архитектите и инженерите ѝ, както и за други символи на града - в звуковия файл:
Юлиян Стоянов и Илко Градев са членове на септет The Crossing Points Collective. Третото течение в джаза (The Third Stream) съществува от над половин век и е много хубаво, че в България млади музиканти продължават търсенията на първопроходците ни в него, в лицето на Милчо Левиев, Симеон Щерев и останалите членове на квартет "Фокус". Акордеонистът и..
Наградата за принос към музикалното изкуство акад. Марин Големинов - от Кюстендил се включва Лили Големинова: "Наградата се връчва на рождения му ден, а той е роден в годината на Независимостта. Тогава хората са се събирали да си свирят в камерни състави. Младите от второто поколение български композитори отиват да се учат в чужбина - той..
С проф. Кирил Карамфилов говорим за Световния ден на сърцето - 29 септември: "Традиционно това е ден, в който се опитваме да привлечем вниманието към здравословния начин на живот, да познаваме и нормата, и патологията. Повдигаме завесата към убиец номер едно. Ентусиазмът е заразителен от младите към родителите им. Кулминацията на събитието е разходката..
Българка ражда на княз Александър Батенберг три двойки близнаци за 7 години Образован, строен, мъжествен, много красив, с бадемови весели очи, с тънки вежди, бяло лице с алени бузи и черни засукани мустачки, 22-годишният княз Александър Батенберг веднага прави много силно впечатление на всички, които се стичат да го посрещат на българска земя...
Над 78% от хората в България смятат, че учебните програми трябва да бъдат опростени като се намали обемът информация и да се наблегне на практически упражнения и формиране на компетентности . Това показва поредното изследване на общественото мнение в системата на образованието, в което участие имат и заинтересованите – родителите...
Ясно
Разкъсана облачност