Предстои приемане на дефиниция за "енергийна бедност"

В България до края на годината трябва да бъде приета дефиниция за "енергийна бедност", но такава все-още липсва. Тя ще даде подробности за това защо е важно да знаем колко са енергийно бедните у нас.

"Важно е да знаем колко са енергийно бедните у нас за да можем да разработим механизъм за тяхната защита. Механизъм, който включва определянето им, какви са те, по кои критерии се определят и съответно подпомагането им с дългосрочни мерки за енергийна ефективност или при либерализация на пазар и скок на цените на енергийните ресурси за по-ниски сметки", посочи д-р Пенева.

Изискването за определяне по европейски директиви на дефиниция е по три компонента - доходи на домакинството, разходи за енергия и жилищни характеристики. През 2023 г. програмите за обновяване на сгради ще изискват съфинансиране от гражданите в размер на 20%, но енергийно бедните трябва да са освободени от това задължение, което ще бъде и първото приложение на дефиницията.

По думите на д-р Пенева дефиницията на Центъра за енергийна ефективност е същата, каквато е на БАН.

"Ние сме работили по различни методи и сме достигнали до един и същи резултат, че най-подходящата за България дефиниция е домакинство, което е с разполагаем доход след разход на енергия под официална линия на бедност", отбеляза тя.

Д-р Пенева добави, че предстои обществено обсъждане и вероятно изменения, но за момента са отхвърлени вариантите за актуална фактура на енергия поради факта, че много хора ползват дърва за огрев.

"В България разходите за енергия от общите разходи на домакинствата е най-висок в целия ЕС, дори и по-висок от този на Румъния, които пък имат по-голям разход за храна от нас", посочи д-р Пенева.

Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.