Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

През декември в Дома на киното

Инициативата "3 от 30-те" представя три черно-бели филма от 30-те години на XX век

За нея разказа кинокритикът Доцент д-р Александър Донев

Доцент д-р Александър Донев от Институт за изследване на изкуствата към БАН, гост в Радиокафе
Снимка: Радио София

Доцент д-р Александър Донев е част от екипа на Института за изследване на изкуствата при БАН, специалист по кинознание и кинокритик. Той бе гост в Радиокафе, за да разкаже за забележителната инициатива „3 от 30-те“ на "Гьоте институт", който в началото на декември в Дома на киното ще представи селекция от 3 черно-бели филма от 30-те години на XX век, създадени в периода на подем на германската кино индустрия.

„Това са едни от първите звукови филми на германското кино, те са черно-бели, но са първите, с които звукът навлиза в киното. Те имат много модерна концепция за използване на звука. Причините за разцвет на германското кино след Първата световна война са икономически и културни. Една държава, която е понесла много тежки щети, загуби – стопански, икономически, но и морални, духовни, се обръща към киното – не само като средство за забавление, но и като източник на преосмисляне на немската историческа съдба“, разказа той.

По думите му, целия период от 20-те години, до идването на Хитлер на власт, германското кино и култура рефлектират на последиците от Първата световна война. Неслучайно първият филм от тази програма е „Западният фронт 1918“, който е реплика на известния роман на Ерих-Мария Ремарк „На Западния фронт нищо ново“, допълва доц. Александър Донев.

Той уточнява, че това са филми, които са изключително критични към войната.

Всъщност, и трите филма в тази мини панорама са със звук. Макар и създадени само 2-3 години след навлизането на звука в киното, в тях по много модерен начин се използват звуковите средства. И трите филма се считат за новаторски и относно това, че предвещават тенденции в световното кино, които намират развитие много по-късно, посочва кино експертът.

Дори и спрени от властите по онова време, филмите са съхранени от частни компании, чиято собственост са били. Българските зрители ще могат да видят тези филми в най-добрия им вид, в който са ги гледали зрителите от 30-те години, увери доцент д-р Александър Донев.

Чуйте още интересни подробности от разговора на Гергана Пейкова в звуковия файл.

По публикацията работи: Спаска Давранова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Историята оживява - Радиотеатърът, част 1

Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът  е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..

публикувано на 25.01.25 в 16:00

Софийски разкази - Историческите сгради на БНР

Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..

публикувано на 25.01.25 в 15:00
Сирак Скитник

Адресите на любовта - Сирак Скитник

В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга.  Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната  Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...

публикувано на 25.01.25 в 14:00
Никола Тулечки (вляво) с Даниел Ненчев

90 години БНР - ще ни вземе ли ИИ работата?

Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии?  Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на..

публикувано на 25.01.25 в 12:03

90 години БНР - в 10-те отговора на Генералния директор Милен Митев

10 въпроса към генералния директор на БНР по повод 90 годишнината на БНР – Милен Митев и синтез на отговорите му (пълните - в звуковия файл): Винаги бъдещето – Времето се изкривява – Трябва да се опитваме да правим нещата както ще се правят утре. – Традициите са слабата и силната ни страна – Журналистите са се опитвали да бъдат близо до..

публикувано на 25.01.25 в 11:34

90 години БНР - музиката е полет

Ерсин Мустафов от "JEREMY?" споделя пред Александра Илиева и Елисавета Белеганска за своите отношения с Радиото и мястото на българския език: " Различно е усещането да слушаш музиката си по радиото. Много уютно ми е да слушам на стар приемник. Много време търсехме място за запис, където музиката ни да не звучи зле и китаристът Косьо..

публикувано на 25.01.25 в 11:23

90 години БНР - гласовете с отношение

В деня на 90-та ни годишнина, в "Радиокафе" си говорим за любопитни и важни части от историята на радиото. Първият час е посветен на Гласовете на радиото – назад във времето, когато една от най-важните фигури в радиото за слушателите са говорителите . Златният ни фонд припомня гласа на първата говорителка на Радио София през 1933 г., Венче Добрева:..

публикувано на 25.01.25 в 10:01