„Това са едни от първите звукови филми на германското кино, те са черно-бели, но са първите, с които звукът навлиза в киното. Те имат много модерна концепция за използване на звука. Причините за разцвет на германското кино след Първата световна война са икономически и културни. Една държава, която е понесла много тежки щети, загуби – стопански, икономически, но и морални, духовни, се обръща към киното – не само като средство за забавление, но и като източник на преосмисляне на немската историческа съдба“, разказа той.
По думите му, целия период от 20-те години, до идването на Хитлер на власт, германското кино и култура рефлектират на последиците от Първата световна война. Неслучайно първият филм от тази програма е „Западният фронт 1918“, който е реплика на известния роман на Ерих-Мария Ремарк „На Западния фронт нищо ново“, допълва доц. Александър Донев.
Той уточнява, че това са филми, които са изключително критични към войната.
Всъщност, и трите филма в тази мини панорама са със звук. Макар и създадени само 2-3 години след навлизането на звука в киното, в тях по много модерен начин се използват звуковите средства. И трите филма се считат за новаторски и относно това, че предвещават тенденции в световното кино, които намират развитие много по-късно, посочва кино експертът.
Дори и спрени от властите по онова време, филмите са съхранени от частни компании, чиято собственост са били. Българските зрители ще могат да видят тези филми в най-добрия им вид, в който са ги гледали зрителите от 30-те години, увери доцент д-р Александър Донев.
Чуйте още интересни подробности от разговора на Гергана Пейкова в звуковия файл.
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..
В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга. Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...
Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии? Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на..
10 въпроса към генералния директор на БНР по повод 90 годишнината на БНР – Милен Митев и синтез на отговорите му (пълните - в звуковия файл): Винаги бъдещето – Времето се изкривява – Трябва да се опитваме да правим нещата както ще се правят утре. – Традициите са слабата и силната ни страна – Журналистите са се опитвали да бъдат близо до..
Ерсин Мустафов от "JEREMY?" споделя пред Александра Илиева и Елисавета Белеганска за своите отношения с Радиото и мястото на българския език: " Различно е усещането да слушаш музиката си по радиото. Много уютно ми е да слушам на стар приемник. Много време търсехме място за запис, където музиката ни да не звучи зле и китаристът Косьо..
В деня на 90-та ни годишнина, в "Радиокафе" си говорим за любопитни и важни части от историята на радиото. Първият час е посветен на Гласовете на радиото – назад във времето, когато една от най-важните фигури в радиото за слушателите са говорителите . Златният ни фонд припомня гласа на първата говорителка на Радио София през 1933 г., Венче Добрева:..