Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Позитивният инат на един ректор

Проф. Ивайло Копрев, Ректор на МГУ
Снимка: Лили Големинова/Радио София

70-години МГУ в разговор с неговия ректор проф.Ивайло Копрев:

"Имаме чуждестранни студенти от над 15 държави. Преди промените, университетът е готвил кадри за Латинска Америка, Африка. Сега продължаваме в тази насока. Ние обучаваме саудитски кадри в минно инженерство. На практика има само още 3 такива университети в Европа. Обединихме се, за да можем да взимаме европейско финансиране. В Полша и Финландия университетите станаха факултети - много по-трудно може да им се разбере спецификата. Екологът, завършил МГУ знае как да разрушава, но и как да възстановява природата.

Много се гордеем с личната си връзка със студентите, знаем ги поименно и всичките им проблеми. Важно е те да се почувстват като част от една общност. Те се обучават да работят в много рискова среда. Обучаваме ги, че не е проблем, да не можеш да решиш един проблем - трябва просто да се обадиш в МГУ!

Началото ни е в 40-те години на миналия век. Но още през Средновековието, като се сключвали мирни договори, залогът е бил минният инженер, който се е давал на съседното кралство. Първите закони са свързани с минното дело.

Ще празнуваме 70-та си годишнина през цялата година, двата пика са свързани с патрона ни Св.Иван Рилски, освещаването на параклиса с неговото име на 12 юни и патронния ни празник на 19 октомври. Имаме традиция на отворените врати.

Справяме се доста добре с европейските проекти. Работим в тясно сътрудничество със суровинния бизнес. Нашите знания са много добре приети в ЕС. Ние сме равноправни партньори. Поставихме стандарта първата защита да се мине само от една четвърт от студентите. Те имат 100% реализация. Опитваме се да върнем патриархалния вид на образованието. Повечето от студентите ни идват от най-бедните краища. Хората ни вярват. България е минна държава и имаме дан с качествените ни инженери. Наградата за иновация Джон Атанасов сега се спечели от наш представител. Вече миньорската професия не е сред опасните.

Дядо ми е започнал да разработва находището в Илинденци, най-голямото в Европа за мрамор. Тук работим с двете най-големи богатства - хората и полезните изкопаеми. Станах най-младият професор в нашето направление. Всеки ден трябва да се учи. Студентите ни идват от бизнеса, практиката им е по-добра. Това е огромно предизвикателство. Инженерът трябва да даде дългосрочните решения. Преподавателите ми казваха, че грешките ми ще ги открие някой след 50 години.


Подводният добив вече стига до 4000 м дълбочина. Логично е да има повече подводни богатства. Търсенето на суровини води до увеличаване на добива им, сегашните не стигат. Ако трябва Великобритания да се запълни с електромобили, са нужни още 7000 мини за мед! Целите са възможни след планирана и качествена работа. Долният процент на метал в находищата преди 20 години бе 1%, сега е 0,1%. Вчерашният отпадък е суровината ни днес.

Имаме 75 докторанта и 18 професора, пирамидата при нас е правилно построена. Работим дългосрочно. Егото ни е на ниво наследниците ни да станат по-добри. Разчитаме на нашите доайени.

Като се събрахме как символно да отбележим годишнината, решихме да е с малък храм. За 10 месеца бе построен и пренесохме 46-те му тона от Солун, препятствията ни направиха по-силни, бе инженерно предизвикателно. По пътя работеха бивши мои студенти и ни пращаха снимки - "професоре, храмът Ви мина оттук!" В момента е вграден в парка и като че винаги е бил там. Храмът е направен с дарението на всеки преподавател и студент.


Като ректор трябваше да надграждам, образованието не търпи резки промени. Приети сме като равни, академичната свобода е най-доброто, но и най-страшното. Стажовете сега започват от 1 курс. Сега имаме само 5% случайно попаднали, минавайки през стажантските програми, студентите знаят за какво са тук.

Всеки теоретичен проблем се пречупва през практика. Задачите се решават в неопределена среда, всеки ден е различен и е предизвикателство. Нашият университет осъществява момчешката мечта да си играеш с багерчета и камиони. Всичко започва с това да знаем какво и как да извлечем от земята, безопасно, да му дадем добавена стойност. Даваме на студентите инструментите, фокусирани в индустрията, но знанията им позволяват да работят каквото си искат. 

В Кърджалийския ни филиал имаме симбиоза между специализирано минно образование и граждански специалности, 52-мата студенти са оттам. Хората получават достойно заплащане. Работим за откриване на филиал в Бургас, тази есен ще го открием. Университетът е силен там, където са специалистите. Югоизточна България има нужда от нас, сондирането на добив на нефт и газ е въпрос на позитивен инат от нас.

Имаме сериозни амбиции да привлечем топ учени от цял свят, да привлечем външни студенти, имаме доверието на минната индустрия. Външните преподаватели биха били доказателство, че сме толкова добри, че те искат да дойдат при нас. Специалистите ни са признати навън и тук. В момента имаме 12 наши топ-мениджъри в Австралия. В Уелс са мениджъри в консултантски компании. Всички големи чуждестранни минни компании у нас имат не-повече от 1% чужденци. Студентите са вътрешно убедени и са ключ към успеха ни в кандидатстудентската ни кампания. 300 от 317-те ни нови студенти дойдоха на първо класиране.


Една от най-интересните екшън-професии е ръководител взривни работи, управляваш неуправляемия взрив. Специалните зрелищни събаряния в градска среда също са наше дело. На практика всеки строителен обект е и благодарение на специалисти от МГУ. Имаме слоуган "над земята не е интересно". Като се спазват природните закони, нещата се получават. Трябва да се работи екологосъобразно, това е устойчивостта. Бъдещето е, да добиваме умно суровините."





По публикацията работи: Людмил Фотев


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Йордан Ефтимов

Йордан Ефтимов: Споровете са резултат от повече внимание

В ретроспекцията на 2024 г. в студиото на БНР-Радио София се включи и поетът, литературен критик и преподавател Йордан Ефтимов . Той направи уговорката, че е нормално неговия взор да се спре по-скоро върху културните събития и явления от последните 12 месеца. Но от друга страна "културата е неотделима от политиката, от спорта и от другите..

публикувано на 31.12.24 в 16:52
Явор Сидеров

Явор Сидеров: България е под влияние на глобални процеси, но кризата на лидерството си е наш проблем

Изпращаме година, в която във вътрешнополитически план българите получихме "повече от същото" . Проведените избори (два пъти през 2024-та) са следствие от 5 предишни. Това коментира пред БНР-Радио София политологът, историк и преводач Явор Сидеров . "Годината не беше розова, но както винаги запазвам надежда и убеждение, че през..

публикувано на 31.12.24 в 15:20

Нумерологът Нели Колева за 2025 година

В конфигурацията на 2025 г. отново участва планетата Сатурн, като това ще продължи до 2029 г., когато двойката се смени с тройка за следващото десетилетие. На двойката отговаря планетата Сатурн, като е важно да се знае, че в зависимост от останалите цифри в годината, Сатурн проявява различни аспекти. Като цяло обаче тенденцията е, че това са неспокойни..

публикувано на 31.12.24 в 14:13
Около 2:30 часа тази нощ бездомни хора са влезли във вагон на коловоз на Централната жп гара в София и са предизвикали пожар. Това съобщиха от пресцентъра на МВР. При инцидента са загинали четирима души. Двама души са пострадали и са транспортирани в УМБАЛСМ

Задържаха двама души за пожара на Централната гара в София

Има двама задържани за инцидента на Централната гара в София от тази нощ, при който пожар избухна във вагон и загинаха четирима души, а други двама са в тежко състояние.  Прокуратурата обяви, че работи по всички възможни версии. Разследването е под ръководството и надзора на Софийска градска прокуратура (СГП), съобщават от държавното..

публикувано на 31.12.24 в 13:28

Къде са решили да празнуват тази година българите?

Тази година се очакват около 700 хил. пътувания на българи в и извън страната ни. Около 120-130 хил. българи ще посрещнат новата година в чужбина, като се очаква също толкова чужденци да посетят България за празниците. Една голяма част от пътуванията сега по Коледа и Нова година са изкупени още в края на септември. Почти до средата на годината..

публикувано на 31.12.24 в 13:15

Националният политехнически музей кани малки и големи на любопитно пътешествие в света на науката

В последния ден на 2024 г. Националният политехнически музей кани малки и големи на любопитно пътешествие в света на науката и техниката. Специално за малките и учениците входът ще е свободен. По-възрастните посетители ще имат възможност да споделят с деца и/или внуци спомени от времето, когато Гугъл още не съществува, а в България се произвежда  „ЕЛКА..

публикувано на 31.12.24 в 11:53

Пиротехниката като символ на тревожност и паника за четириногите

Пиротехниката и новогодишната заря не само тържественост, за фондация "Четири лапи“ те са се превърнали в символ на тревожност, стрес и паника, каза пред Радио София Деница Славова от отдел "Комуникации“ на организацията. Според изкуствения интелект към 2040 г. шумът от пиротехниката ще изчезне напълно в България, а мисията на "Четири лапи“ е да..

публикувано на 31.12.24 в 11:03