По време на доброволческата си акция разбират, че в България ние се радваме на много неща, които смятаме за "нормални" като течаща вода, канализация, топла и чиста храна, достъпно здравеопазване и образование, които в Танзания са рядкост.
Разбират също и че престъпността в Африка далеч не е чак толкова често явление.
В бъдеще биха развивали доброволческите акции в Танзания с фокус върху организационната работа и свързването на местните занаятчии с европейския пазар.
"Бяхме в един много хубав хостел, който всъщност беше част от мисията ни, защото собственичката на хостела помага на различни организации, на различни сиропиталища, чрез доброволци", разказва Юлиана Георгиева и допълва, че и в момента се търсят доброволци, желаещи да отидат там и да помагат.
"Помагахме в сиропиталища. Запознахме се с Маргарет, която има частна детска градина, иска да създаде и вече е започнала да създава частно училище. Средствата от тези нейни начинания, отиват в сиропиталището в което тя отглежда 12-13 деца, осиновени от нея, които получават своето обучение в Кения", разказват доброволците.
"Ние отидохме на нещо като проучвателна мисия там, за да се запознаем с възможно повече инициативи. Идеята на нашата инициатива е, множество групи да ходят там, множество пъти, за да видим с какво точно можем да помогнем", уточнява Стефан Митев.
По думите му, хората там имат нужда да бъдат организирани и научени на базисни неща, които да им бъдат полезни в ежедневието – как да приоритизират, как да водят счетоводството си. Условията, в които хората живеят там, са мизерни. Къщите са без канализация, улиците кални и разбити.

"Не бяха запознати с платформата за дарения, която използваме. Смятам, че може би с това им помогнахме повече, като им обяснихме за какво става дума, за да могат да се включат към тази платформа и да започнат да приемат дарения от чужбина", допълва той.
Стефан Митев посочи още, че чрез платформата за дарения, която използват, се осигурява валидация, че хората, които ще получат даренията, са именно тези, за които се представят.
"Пътуването до Танзания и престоят ни там, много ни промени. Видяхме нагледно как се радваш на малките неща и как всъщност, ние тук имаме всичко – можем да пием вода от чешмата, дори да не си измиеш ръцете не е толкова страшно, докато там се съобразяваш с всичко", разказва Юлиана Георгиева.
"Аз получих много интересна перспектива като фотограф–аматьор. Моята задача беше да документирам нашето пътешествие, като събирам възможно повече материали. Движехме се по един ален път към една от фермите и засякохме три момчета, които горяха храсти. Вдигнах камерата, за да снимам, но се спрях, защото осъзнах, че без контекст, снимката няма да се възприеме нормално. Виждал съм множество такива снимки, които ти дават една много грешна представа – че в Африка всичко е мизерия, престъпност и т.н. Нямаше го контекста в моята потенциална снимка, че това всъщност са работници от полето, които са го изчистили, събрали са всичките шубраци и няма къде другаде да ги закарат, единствено могат да ги изгорят, защото в града няма сметосъбиране", споделя Стефан Митев.
И допълва: "Постарах се да снимам неща, към които мога да добавя правилния контекст, така че да бъдат разбрани правилно. Това е много важен урок за мен – без контекст не можеш да взимаш нещата за "чиста монета".
Чуйте още от разказа на двамата доброволци в звуковия файл, за да научите как тяхното посещение в Танзания се отрази на хората с които са общували.
Представяме новата книга на Здравко Петров "Още исторически маршрути: София": "Продължаваме идеята на първата книга за разпознаване историята чрез сградата. Но във втората откриваме нови истории, които не са били писани досега. Когато откриеш нов детайл в архивите или в стар вестник е най-вълнуващото, а в тази книга има доста такива находки. Доста..
Всеки път, когато отиваме от центъра до гарата, минаваме през Халите или се отбиваме в църквата "Света Неделя", вървим по столичния булевард "Мария Луиза", без да се замисляме за личността на първата ни княгиня след освобождението от турско робство. Тя живее само шест години в България, през които се опитва да научи повече за новата си..
Хиляди българи преди четвърт век се обединяват в искането си да остане Родопската теснолинейка. Преди 11 години едно тогава 20-годишно момче, Кристиан Ваклинов успява и вече сме в навечерието на излизането на книгата му, посветена на Родопската теснолинейка. Ето го пред микрофона на фена на теснолинейката и автор на поредицата Боян Бочев: "На 1..
Мобилното студио на Радиокафе е от фестивала "Мелба дизайн" - международен форум за графичен дизайн. Първи гости са Бояна Гяурова и Адрияна Андреева от студио "Комплект": "Участвам с изложба и разказвам за процесите в работата си в областта на промишления дизайн, имам собствено студио за мода. Очарован съм от връзките между усещания, материал,..
В петък, темите от деня в предаването "Форум", коментира Пламен Димитров от Българско геополитическо дружество. Заедно с водещия Лъчезар Христов, се спряха на следните теми: - Зохран Мамдани – най-младият кмет в историята на Ню Йорк, първият мюсюлманин, леви послания и екип съставен само от жени. - След месеци на заплахи и пазарлъци изглежда, че..
Ученици от Природоматематическата гимназия "Христо Смирненски“ в Перник затвърдиха още повече усилията си в изграждането на по-пълноценен и здравословен живот за себе си и своите връстници. След като се обединиха в ученическа мрежа, чрез която достигнаха до други деца и подрастващи, за да развият знания и умения в областта на екологията,..
Готов е проектът за спортна площадка за практикуване на колоездене и ролкови спортове - пъмп трак площадка, която попада в обхвата на бъдещия парк в столичния квартал “Младост 3”. Столичната община публикува 3D визуализациите на проекта. Решението залага на модерен облик, със съвременни технологии и устойчиви материали, които да улесняват бъдещата..