Има много и най-различни фестивали – театрални, филмови, кулинарни…
За ролята на фестивалите като част от културния, обществения, социалния и икономическия облик на страната и дигиталните перспективи пред тях, разговор с председателя на Българската фестивална асоциация Васил Димитров, гост в предавнето „Ритъмът на столицата“.
„Има и фестивали основаващи се най-вече на елемента на фестивала да забавлява – фестивал на ракията, на чушката, на домата…“, отбеляза той. По думите му, това не е нищо страшно, но е редно да има една класификация на фестивалите.
„Асоциацията, която аз представлявам, членуват фестивали, които са с артистична насоченост. Ние много държим да се казва това, че тези фестивали са част от културата на България, както и на всяка една държава, където има фестивали от този тип, защото те осигуряват достъп до култура, до изкуство, осигуряват работни места, един доста сериозен сектор, който дава работа на артисти, музиканти, доброволци, млади хора, студенти. По този начин, освен културна стойност, тези фестивали имат и икономическа такава", отбляза той.
По думите му, самото движение около такова събитие, каквото е фестивала, осигурява наемане на жилище, ползване на транспорт, храна, има цели градове в света, в Европа, на които икономиката им се базира основно на фестивалите – Единбург е един такъв град, посочи той.
Фестивалите осигуряват връзка на публиката с артистите
„Те осигуряват такава връзка с нетрадиционно представени артисти в градовете, където се провеждат фестивали. Защото фестивалът си поставя за цел да представи най-новото, най-интересното, което е не само на местна почва. Той се опитва да привлече на българска сцена артисти, които са от световна величина, да накара публиката да се пренастрои, да си премери критериите, за да може да бъде адекватна към този вид изкуство в България“, подчерта той.
По думите му, самите български представители на този вид изкуство вдигат своите критерии, което осъществява връзка между българските и световните сцени.
По-гъвкави и по-дигитални след пандемията
Българската фестивална асоциация започна проект за дигиталните перспективи на фестивалите, финансиран от НФК по програма „Публики“
„Той цели да усъвършенства уменията на тези фестивали, с които ние работим, за да могат да контактуват с публиката по възможно най-добрия дигитален начин“, посочи той и поясни, че вече има създадени фокус групи в няколко града на страната с партньори и членове на фестивалната асоциация.
„Целта беше да разберем как хората се информират за фестивалите и как самите фестивали по-успешно да реализират тази комуникация с публиката“. Той допълни, че данните от фокус групите вече са събрани и се анализират.
Новите възможности в дигиталното пространство
„Публиката има нужда от директния контакт. Енергията, която се предава от артиста, от сцената, към публиката в залата е нещо, което се губи в дигиталната среда. Това не е моя изследователска тема, но аз лично съм то усетил и виждам как публиката се връща в залите и пие от изворчето, жадна за истинското изкуство“, каза още Васил Димитров.
С включване по телефона потърсихме експертно мнение по темата за дигиталните перспективи на фестивалите, от госпожа Нелина Църова - директор на дирекция "Култура, туризъм и международни дейности" град Велико Търново. Чуйте я!
.
Кристиян Александров днес е част от музикалната сцена на канадския град Ванкувър, който се намира на едни линия с прочутия си с алтернативните рок банди (и не само) Сиатъл. Но е роден в София. Завършил е Музикалното училище в София с пиано (+перкусии). Там най-добрият му е приятел е друг пианист, Ясен Велчев (Акага и Те). В неговия випуск са „и..
Радиокафе днес се излъчва от величествения Костенски водопад . Йордан Ангелов , кмет на Община Костенец е пръв наш гост и първите му думи са за проектите, по които работи общината, без да се забравят разбира се, и предизвикателствата и решенията: "Водят ме в Копривщица, Панагюрище, рецитирам за да обича и пази България" (Петър). "Четяхме..
Разходката по ул. Георги С. Раковски започва от най-високото ѝ място, с паметника на Вазов и витошката морена, от която да гледа към любимата си планина. Наблизо е Палатата Св.София, дело на арх.Парашкеванов (1929). Там е пл.Николай Гяуров, кръстен по инициатива на Гена Димитрова, която също живее наблизо. Следва историята на Военния клуб - коя всъщност..
Веселина Узунова от ИИИ-БАН за Аспарух Лешников: "Басът на групата Роберт Биберти е завиждал и на Аспарух Лешников, и на евреите в групата. Омразата по онова време се е ширила, дори и между членовете на групата. Аспарух Лешников става плячка на Биберти. След 9 септември 1944 на Лешников не е разрешено да напусне България. Писмата му доказват..
Борис Руменов, чиито псевдоним Борю Зевзека е измислен от проф. Иван Шишманов, е легендарна фигура сред софийските интелектуалци и бохеми през първите десетилетия на ХХ век. Името му е нарицателно, и също както за проф. Александър Балабанов, за него се разказват комични и куриозни случки. Хуморът му е свеж, заразителен и незлоблив, автор е на 15..
Шри – Шри Рави Шанкар гостува отново в България – Константин Драгов и Сана Драгова: "Той е основателят на фондация "Изкуството да живееш", тя е в над 180 държави. Учителят ще има лекция с възможност за въпроси и отговори и най-вече, ще има медитация в залата (НДК - зала 1). Ще е като на концерт. Заедно ще преминем отвъд хаоса. Блаженството е..
Филмът „Гунди“ влиза в британската разпространителска мрежа – режисьорът Димитър Димитров с подробностите: "Много е важно, че филмът продължава като част от програмата на британските кина от веригата "Одеон". Тя е достъпна в сайта им и те са си направили сметка, че не само българи ще го гледат. Като студент там не съм си и мечтал, че някой ден мой..
Разкъсана облачност
Ясно