Янита Кирова от театър "Метаморфози" създава още в 2015 като студентка в НАТФИЗ заедно с колегата си Ива Лапатова, Детската школа за пантомима "Училище за щастие":
"От всяко едно нещо научих много. Започнах в школата за художествена гимнастика, след образованието си в Университета се върнах към това, което мога да правя чрез тялото си - започнах пантомима в НАТФИЗ. За нея има остаряло разбиране като за нямо кино. Съвременната пантомима не е това, тя е интердисциплинарно изкуство. Това е вид физически театър, който може да използва музика, мултимедия. Но и фехтовка, актьорско майсторство, източни бойни изкуства. Мимът така трябва да създаде разказа на сцената, че публиката да види това, което го няма. Можеш да играеш едновременно десет различни роли.
В София няма друга подобна школа за деца. Всяка събота провеждаме часове от 10 до 12. Не работим по групи, работим заедно - от 5 до 12-13 годишни. Зависи си от детето, работим индивидуално. Това е полезно за физическото им здраве, за дисциплината им. Даваме им възможност сами да творят. Работим по класически етюди, децата се учат как да създават история.
От гледна точка на зрителите то също развива въображението. Вельо Горанов определяше пантомимата като гатанка. Децата дори да не станат мимове, поне сме ги възпитали като публика. Правим спектакли с децата дори и с нашия театър, три деца играха в наша пиеса. Водили сме ги и в болниците - деца играят пред деца. Това не е страшно и децата от пантомимата са достатъчно смели. Ние сме "медицински клоуни" - бяхме на обучение в "Пирогов" при Бате Николай. Правили сме го не само за деца, а и за възрастни. Възрастта няма значение, ние не сме там да забаляваме, а и да подпомагаме цялостната процедура на оздравяването."
Христо Христозов за някои акценти в Master of Art: "Фестивалът вече десета година показва филми, които не са масови. Но има общност от хора, ценители на това, което показваме. Тя не е малка, но филмите, които показваме, почти не се разпространяват. През фестивала оглеждаме живота си. Гледайки филмите, през разказа за твореца, се учим да живеем..
Ангелина Владикова и Силвия Трифонова от сдружение Bridges ни запознават с Концерта на толерантността под егидата на Австрийското посолство, което от миналата година е партньор на събитието: "Сдружението е създадено преди 16 години - то е платформа за диалог между различните религии и култури. Всяка първа седмица на февруари, от 2011 е седмица за..
Мая Цанева за рубриката "С деца на открито" на БНР и Сдружение "Безопасни детски площадки" ни запознава с ръководството , което СО са разпространили за да се превърнат училищните дворове в зелено споделено пространство: "Приветстваме тази нова програма, стартираща с обновяването на два училищни двора. Нямаме информация за архитектите, урбанистите,..
Лаврен Петров за изложбата на Здравко Александров : "От години сме приели мисията да представяме неговото творчество. Твърде малко бе времето за първата национална изложба миналата година и сега представяме 24 негови произведения в новия ни салон. Половината от тях не бяха показвани на националната изложба. Здравко Александров е оценен рано. Той е..
Разговорите са с Еди Емирян - един от стожерите на "Хоризонт" и с Милен Димитров - редактор в Дирекция “Дигитални програми”, направление “Интернет портал” на Българското национално радио. Също така Милен работи към Златния фонд на Радиото. И, разбира се, по-младите от нас го познаваме, като постоянен лектор в БНР Академията, създадена с методическа и..
Курубаглар, Лозеница, Лозенец - трансформациите в името са не по-малки от трансформациите на мястото: В първата част се срещаме с "оазиса в степната равнина" по разказ на Вазов от края на 19 век. Защо е била пренебрегната и кога се правят първите стъпки за "охубявяването" ѝ? Слушаме и спомени на Иван Венедиков за държавната и общинска политика,..
В "Адресите на любовта" припомняме за един от най-големите цигулкови виртуози на ХХ век, който умира беден и самотен, непознал любов и женска ласка. Един от редките случаи, в които разказваме анти-любовна история. Навремето наричали Васко Абаджиев гениален, но странен. Днес биха го описали с модерното определение „от аутистичния спектър“...