От фондация „Лале“ обявиха новата сесия за традиционния си конкурс „Проект на годината“. До 8 март се приемат номинации, а отличените проекти и организации за 2022 г. ще бъдат обявени на публична церемония през пролетта.
„Време е за признание към хора и организации, които през изминалата година работиха отдадено, разшириха своите дейности и започнаха нови, включиха нови хора. Това признание е важно, защото средствата от дарителски кампании и финансиращи програми не могат да променят живота на хората без ежедневната, целенасочена и професионална работа на мотивирани и отговорни за общността си хора“ посочват от фондацията организатор.
Конкурсът е за проекти на граждански организации, насочени към участие на хората в живота на обществото; подобряване на условията, възможностите и качеството им на живот, без значение на размера и източника на финансиране, мястото на изпълнение, вида на дейностите или хората, за които са замислени.
„Най-много се гордеем с работата и с постиженията на организациите, които сме подкрепяли през годините - някои еднократно, някои - по-дълъг период, с по-голямо или по-малко финансиране, с обучения, с материали, с контакти, със споделяне на опит – посочи Мария Петкова, директор на Фондация „Лале“. - От друга страната, в различни части на страната се реализират най-различни проекти, а понякога дори хората, които живеят в същия квартал, не знаят какво се случва там. Изключително полезно за самите тях - винаги може да се поучиш от хора, които работят нещо подобно и най-вече, които са мотивирани. Научни изследвания са доказали, че хората живеят най-щастливи там, където в обществото има нещо споделено.“
Наградите, както всяка година, ще определят доказани професионалисти в бизнеса, медиите и изкуството.
Те ще оценят представените проекти по резултатите; устойчивост на дейностите във времето; финансова ефективност; участие на хората от целевите групи и местната общност; новаторство и приложимост на идеята в други населени места.
Чуйте целия разговор за повече подробности по темата.
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..