Спелеологът Цветан Паров: Пещерите са библиотеките на Земята

Пещерите са последните девствени кътчета на планетата и като такива са истински съкровищници за изследователите. С микроклимата, който създават и изолацията си от външния свят, те често са дом на изключително редки и дори ендемични видове. Освен красотата си отвътре, те са безценни и заради ясната информация, която дават за формирането на земната повърхност и геоложките процеси, които са протичали милиони години назад.

В резултат на четири десетилетия експедиции пещерата „Колкина дупка“ край Своге вече се води най-дългата пещера в България. Със своите над 19 км дължина, които бяха разкрити миналата година, тя измести пещерата „Духлата“ край Боснек от първото място. 

Това разказа в ефира на БНР Радио София Цветан Паров спелеолог и магистър по аерокосмическо инженерство, докторант в Института за космически изследвания и технологии към БАН. Със сигурност обаче има и още много километри, които още не са картирани. А иначе от години „Колкина дупка“ е известна и като най-дълбоката пещера в България. Със своята над половин километър вертикална дълбочина (или точно 543 м) тя е изключително труднодостъпна.

За разлика от върха, който можеш да видиш отдалече и знаеш, че неговата височина е фиксирана и не се променя, пещерите крият ревниво своите параметри, своята дължина, своята дълбочина. Необходими са изключително много експедиции, които да ги проучват с различна цел и това не е постижение само на един човек или клуб, разказа спелеологът. Той допълни, че най-деен по отношение на "Колкина дупка" е пещерен клуб "Под ръба" с. Церово, доайен в изследванията й, с най-много експедиции и постижения. Интересен факт е, че проучванията върху тази пещера продължават от 40 години насам.

Тя се намира в Понор планина, Западна Стара Планина. Събира изключително много подземни реки и е на 3 етажа с 3 подземни лагера. За да се стигне от входа до най-крайната точка са необходими понякога 2-3 дни. Населена е с прилепни колонии.

Как се отразяват експедициите в пещерите върху човешкия организъм?

"Ти зависиш от храната, която си си занесъл, а междувременно малко ти се обърква циркадния ритъм. Някъде бях чел, че пещерите са прозорците, през които човек наднича в подземния свят. В пещерата след няколко дневен престой се установява, че си трудоспособен 20 – 25 часа и 10 часа спиш", каза още Цветан Паров.

Всичко, което може да се срещне в една световна пещера се среща в "Колкина дупка", твърди спелеологът.

„ Пещерите са библиотеките на земята. Те акумулират и записват информация от както са създадени – за температурата на земята, за водните количества, които са се излизали на повърхността, за Ледниковия период и Големия потоп, описан в Библията. Всички тези знания са записани в образуванията на пещерите за тези, които могат да ги „прочетат“, категоричен е спелеологът.

Проучвания предстоят

Тепърва ще се правят проучвания на „Колкина дупка“ – на биоразнообразието в нея, геоложки, всякакви.

 „Вече започнахме да изследваме влиянието на слънчевата активност върху атмосферни процеси в карстови следи. В края на миналата година разположихме сензори, които измерват влажност, температура, атмосферно налагане и скоро ще изнесем информацията отвътре и ще я сравним с тази от метео станциите над земята.“ 

Паров обясни, че този подход може да се приложи и в ледникова среда и да даде ценно знание за връзката между слънчевата активност и скоростта на топене на ледниците. С тази мисия спелеологът и понастоящем докторант към БАН, изследващ слънчевата активност, обмисля и експедиция в българската база на о-в Ливингстън, Антарктида.

Чуйте още от разказа му за за неговите експедиции в пещерите, и още интересни детайли от разговора на Антония Каменичка в звуковия файл.