"Като част от инициативите на катедра "Астрономия" към Физическия факултет на СУ се опитваме да популяризираме българските приноси в световната наука. Една от нашите инициативи е, всеки четвъртък от учебната година от 19:30 да говорим за астрономия с водещ български специалист", отбеляза доц. д-р Божилов.
Той отбеляза, че за намирането на екзопланети е особено важно наличието на модерна телескопска техника и поясни, че екзопланета е всяка една планета, която обикаля около звезда различна от Слънцето. Броят на откритите към момента такива планети е около 5300, а няколко десетки от тях са открити от български астрономи. Теоритично на някои от тях, при наличието на вода би могло да има живот, сподели специалистът.
"За съжаление разстоянията в космоса са много по-големи от всичко, с което сме свикнали ние хората. Най-близката звезда след Слънцето, това е звездата Проксима от съзвездието Кентавър. Около нея има екзопланета, която е близка по размери до Земята, най-вероятно има скалиста повърхност и попада на подходящо разстояние за да бъде потенциален дом на живот. Но най-близката звезда след Слънцето е на 4.2 светлинни години", посочи доц. д-р Божилов. Той уточни, че това разстояние се равнява на 40 хиляди милиарда километра.
Намирането на нови планети изисква сложна телескопска техника, а повечето от тях са открити с непреки методи. Когато някоя планета преминава пред звездата, нейният блясък намалява и ако периодично се засича такова намаляване, тогава може да се твърди, че около звездата има екзопланета.
"Втори непряк метод, който също е много мощен е методът, при който гравитационното поле на планетата влияе върху звездата и това леко кара звездата да се измества по лъча на зрение спрямо наблюдателите", поясни доц. д-р Божилов.
Той прикани всички любители на астрономията да посетят кръжока, както и да посетят Деня на отворените врати във Физическия факултет, който ще бъде на 22 април от 10:00 ч. сутринта. Тогава всеки, който желае ще може да разгледа факултета заедно с всички негови лаборатории. От 16:00 ч. всички желаещи могат да заповядат в Астрономическата обсерватория на СУ, да наблюдават слънцето с телескоп, както и да чуят интересни лекции по астрономия. Същата програма ще бъде повторена на 29 април, когато е Пролетният ден на астрономията.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.

Харчат ли децата джобните си с мисъл, колко джобни стигат на един ученик на ден и още за ролята на финансовата грамотност в училище с Мира Кръстева от „ Финансова грамотност с Мира “: "Всичко зависи от нуждите, но с възпитателна цел, някои неща работят, някои - не. Първо трябва да познаваме децата си, доколко са наясно със семейния бюджет и как..
Шестият сезон на сезон на ученическото доброволческо състезание „ Купата на героите ” започва. "Купата на героите" е ученическо доброволческо състезание, в което деца и младежи между 1 и 12 клас създават доброволчески клубове и инициативи, за да променят училището, квартала, общността и града си. Още информация за състезанието, както и инструкции за..
Арт проектът The Sofianer ще отпразнува Деня на София с нова изложба в периода 11–24 септември 2025 г. в градинката пред Народния театър в столицата. Входът е свободен. Откриването е на 11 септември от 18:00 ч. Участие в нея ще вземат над 40 съвременни художници. Подробностите - от Бистра Иванова от МултиКулти и двама от художниците, чиито..
Радио София - на 18 ! Заочваме с последния гост от вчерашното Радиокафе , Кристиян Илиев - тенис турнирът ни тогава още не бе завършил и резултатите не влязоха в световните осведомителни агенции, затова - ето ги тук: "Едва ли е изненада - Мартен Роберто бе на финал с Александър Нейчев и направиха мач като на "Ролан Гарос". Мартен е двукратен..
Какво е най-важното за ул.Славянска, по която се разхождаме радиофонично днес? Тя свързва Народния театър с гробницата на Княз Александър. Започваме от сградата на Народния театър и името с което я свързваме е проф.Шишманов - министър на Просвещението. В края на 1906 сградата е готова и театърът е открит в януари следващата година. Защо сградата е..
Питанки по историческото минало на Копривщица намират отговор в новия проект за Дигитален център "Копривщенският микросвят в българската и световна култура", създаден с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура". Слушаме Светлана Мухова от Дирекцията на музеите: "В една от стаите ще представяме видеа на традиционни копривщенски гозби, в друга -..
Симеон Велики ръководи Първото българско царство 34 години. При неговото управление границите на държавата ни се простират на три морета – Черно, Бяло и Адриатическо. Страната ни е най-голямата сила в цяла Източна Европа, а царуването му, както всички знаем от училище, се определя от историците като “Златен век на българската книжнина и..