България има шанс да стане балнеолидер след направените инвестиции в курорти през последните 10 години, но ни трябва политическа воля и пари за инфраструктура, ребрандиране и реклама като място за целогодишен здравен туризъм.
Това изтъкна пред Катя Василева и Радио София председателят на Български съюз по балнеология и СПА туризъм (БСБСПАТ) и вицепрезидент на Европейската СПА асоциация д-р Сийка Кацарова.
По думите ѝ, държавата е длъжник на българина, който си плаща здравните осигуровки. По време и след ковид пандемията у нас не бяха направени инвестиции в профилактика и рехабилитация в здравните ни курорти.
„За това нямахме целеви инструменти и мерки, за разлика от Литва, Румъния, Словакия. Не са малко българите, желаещи да отидат на балнеопроцедури, например, но нямат възможности. РЗИ сигурно имат данни колко хора в страната страдат от постковид синдром. От програмите за профилактика на НОИ се възползват едва 45-50 хиляди души“, допълни д-р Кацарова.
Тя даде като добър пример практики в Чехия, Франция, Германия и уточни, че наши курорти вече работят с чужди здравни каси, а у нас хората трябва да имат връзки, за да се включат по програми на НОИ.
Как може да се ползват рехабилитационни програми – по клинична пътека или чрез НОИ, разясни д-р Татяна Ангелова, специалист по физикална и рехабилитационна медицини, експерт към БСБСПАТ.
По клинични пътеки мое да се отиде в специализираните болници за рехабилитация, които са на подчинение на Министерството на здравеопазването или са частни.
Голяма част от тези специализирани болници, разположени в различните наши балнеокурорти, приема и по НОИ програмите. Важно е да се знае, че от осигурителния институт може да се възползват предимно хора в работоспособна възраст и някои инвалиди.
Пенсионери могат да ползват подобни услуги чрез личните си лекари с талон №3 или талон №7 за хоспитализация в някоя от специализираните болници за рехабилитация във Велинград, Хисар, Павел баня или Кюстендил.
„Covid-19 показа пробойните на здравеопазването в България, които са и в рехабилитацията – посочи д-р Ангелова. – Имаме висока съдовата патология и смъртност, а не използваме всичките наши балнеоклиматични курорти за превенция на здравето. Цялата дейност на здравното министерство е насочена към болния човек, а не към профилактиката и превенцията, а тя е по-евтина и много ефективна при много от заболяванията. В това отношение сме длъжници на нашето население.“
Нямаме стратегия, която да определи според дебита на водата колко легла могат да бъдат обслужвани от съответната база в курортите.
Според специалиста, за да има благотворен ефект, престоят в балнеокурорта трябва да е поне 14 дни. У нас повече програми предлагат по-кратък период.
В Западна Европа престоят е между 18 и 21 дни.
Д-р Ангелова отбеляза още, че у нас здравните ни курорти са в екологично чисти райони - край морето, около или в планините. И е особено важно да използваме рационално тези богатства.
Японците, например са оценили и включили Родопите в световен каталог с места, които оказват благотворно влияние върху човека. Въздухът в тази планина е с високоотрицателна йонизация, фитонциди и билкови аромати.
Наближава крайният срок за участие в конкурса за студенти по медицина за есе по темата "Ще остави ли изкуствения интелект лекарите без работа?" Това е второто издание на наградите "Александър Дърводелски", а формата на получаване на есетата и оценяването останат същите, съобщават от Център за защита правата в здравеопазването. Паричните награди..
Концертът-спектакълът „Чаплин пианисимо“ за първи път ще бъде представен в България. На 10 юни софийската публика може да види мащабния проект в зала „България“, на 12 юни в Пловдив - Драматичен театър и на 15 юни във Варна във ФК, в рамките на Международния театрален фестивал „Варненско лято“. Спектакълът е любопитен разказ за живота..
Какъв е в България дялът на пазара за стари автомобили и как ще се отрази това на сектора, джоба и чистотата на въздуха? Любомир Доросиев, зам.-председател на Асоциация на вносителите на автомобили разказа подробности пред Радио София. По думите му българинът е започнал да кара все по-нови автомобили, като статистиката сочи, че от две години..
Утре (22 май), в Sofia Lab, ще се проведе вторият Информационен ден по Програма „Европа 2024“ на Столичната община. Експертите ще дават насоки и формуляри за кандидатстване, придружаващи документи и ще разясняват методиката за оценяване. И през тази година, основаната цел е подпомагането и сътрудничеството между гражданите и местната власт...
На 22 май, от 18.30 ч., в концертната зала на Общински културен институт „Надежда“, ще се състои вторият концерт от цикълa „Вдъхновение“ на Минко Ламбов, заедно със „Симфониета „София“. Минко Ламбов композира концерта, специално за тромпетиста Венцислав Благоев. „Музиката е прекрасна. Аз отдавна свиря със „Симфониета“, с Минко, други..
Конференция-дискусия на тема " Спорт и геополитика: мит ли е олимпийският идеал за мир и братство? " ще се проведе на 22 май от 12:00 ч., съобщиха организаторите от Френския институт в България, „София 2024 – Световна столица на спорта“ и Националната спортна академия „Васил Левски“. Във време, когато конфликтите се изострят,..
В рамките на международния музикален фестивал „Варненско лято“ има няколко важни насоки, които се развиват целенасочено през последните години. Разказва Марио Хосен, артистичен директор на фестивала: „Вече стана малка традиция в рамките на фестивала да наблягаме и на научния симпозиум – тази година той ще бъде посветен на музиката на..
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица
Разкъсана облачност
Ще превали и прегърми
Променлива облачност; възможно е да превали