По думите му регистрираните в базата данни на НЗОК с болестта са около 12 хиляди, но вероятно броят им е по-голям, а по-често засегнати са мъжете. Болестта най-често се проявява при възрастни хора, макар че има изключения, а средната възраст на появата й е около 60-65 години. Болни от Паркинсон са около 1% от хората на възраст над 60 години, а "ранната диагностика на теория е възможна, но тя не допринася с нещо", споделя доц. д-р Минкин.
"При паркинсоновата болест, която е невродегенеративно заболяване, при което определена част от мозъка много бързо старее няма толкова голяма стойност ранното откриване, тъй като няма измислен лек за Паркинсона. С медикаментите ние можем да подобрим симптомите или с това, което ние правим от около 10 години в България, а иначе в света се прави от около 30 години с дълбока мозъчна стимулация. С това можем да подобрим значително живота, когато спрат да действат медикаментите. Но и устройствата и лекарствата не са променящи хода на заболяването.Те подобряват живота, но не лекуват процеса на невродегенерация, който е започнал", поясни той.
Основният метод за диагностика на болестта е чрез изотопно изследване, при което се наблюдава прихващането на допамин, което е характерно за заболяването.
"Дълбоката мозъчна стимулация е нещо като пейсмейкър на мозъка. Това е метод, чрез който опитваме със стимулация на определени ядра в мозъка да възстановим равновесието в него", сподели специалистът. По думите му този метод се смята за най-ефективен в света и е най-често използван при напреднала паркинсонова болест.
НЗОК напълно покрива устройствата при пациенти с напреднала паркинсонова болест след петата година, но те не трябва да са по-възрастни от 75 години. Причината за това е, че след 75-та година значително се увеличават рисковете от мозъчната интервенция, отбеляза доц. д-р Минкин.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
Историята на рода Богориди. Кой е нейният родоначалник? Кой е Атанас Богориди? Арх. Ивелин Любенов, генеалог, разказва: Началото е с няколко спекулации около възможната етимология на името "Богориди". Стефан участва в експедиционния корпус в Египет срещу френския корпус. Получава титлата "княз" и е управител на о-в Самос. Той дарява своя къща в..
Радиоразходка из квартал Оборище, разположен около Докторския паметник. Разказваме за красиви къщи и важни личности, които са обитавали един от най-известните софийски квартали: Кога е построен един от първите софийски паметници, Докторският паметник и каква е била градината, в която е построен? Какво е имало на мястото на Северното крило на СУ и къде..
Режисьорът реагирал сдържано на увлечението ѝ по Раде Маркович, но ѝ казвал „Ако ме напуснеш, ще умра!” „Обичам те, но него го обожавам. Не мога да го зарежа и да тръгна с теб, защото много ще го нараня“, споделя в интервю Раде Маркович с какви думи Невена Коканова се сбогува с него, за да остане при мъжа си, режисьора Любомир..
Д-р Георги Георгиев , зам. председател на УС на Асоциация за инсулт и афазѝя ни гостува по повод „Седмица на информираност за мозъка“ (10-16.3) и съпътстващата я изложба „Човешкият мозък“ (14-23.3): "Често забравяме, че трябва да полагаме грижи за мозъка си, освен за тялото си. Трябва да сме добре хидратирани и да не изпадаме в прекален глад. Но и да..
TreasureUP е интерактивна платформа, която превръща музеите в забавно и ангажиращо преживяване чрез персонализирани мисии, добавена реалност и игровизирани награди. Слушаме създателя ѝ Васил Анастасов : "Това е нашият опит да игровизираме музеите. Нещо като допълнителен гид за определени артефакти. Ако потребителите към края се представят..
Бестселърът на американският лекар д-р Кейси Мийнс, който прекара над 30 седмици в класацията на „Ню Йорк Таймс“, „Добрата енергия“ – представен ни от Живко Джамяров, създател на български бранд за биосуперхрани и посланик на книгата и здравословния начин на живот: "За идеите в книгата не се говори много. Масово се сблъскваме със заболявания,..
На финала на работната седмица коментаторите на "Форум" не повтаряха въпроси и отговори, не обобщаваха изминалите дни, а анализираха процесите и тенденциите по следните теми: Съдебната реформа – дългогодишна "дъвка". С нея трябва да се заемат специалисти, а не от политически клакьори. Дигиталните навици на младите хора у нас. Комуникации..