Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Историческият подход към литературата ни е по-безгрешен от критическия

В нова книга проф. Милена Кирова описва най-важното в тази област през първите 2 десетилетия на ХХI век

Снимка: Гергана Пейкова

Българският литературен живот, автори, процеси и тенденции от последните две десетилетия са изследвани задълбочено и систематизирани от проф. Милена Кирова, дългогодишен преподавател и литературен наблюдател, критик и историк.
Сборникът е издаден под заглавие „Българската литература през XXI век (2000 - 2020). Част 1“.

„Преди 3 години реших, че след като съм натрупала повече от 700 рецензии - 25 години съм наблюдател за нови книги на вестник „Култура“ - да отбера и да ги събера в книга, която да представлява някаква панорама на това, което се е случило в литературата – разказа пред БНР-Радио София проф. Кирова. – Оказа се, че не съм в състояние да направя такова нещо, защото само за тези 20-ина години литературният процес така се беше изместил напред и встрани, толкова се беше разширил и разнообразил, че много от критическите мнения, които съм споделяла по онова време, вече са станали невалидни.”

Налага се проф. Кирова да смени оперативно-критическата оптика и самия подход към материала.  (На критика са разрешени много неща, като това - да има субективно мнение, да има показва предпочитания коя книга, кой автор да представи?)
Така се стига до написването на не толкова критически, колкото на литературно-исторически текстове.

През изминалите две десетилетия, могат да се отчетат промени в почти всички направления – издателствата, тематиката, жанровете, езика, профила на самите автори, анализира проф. Кирова.

В момента книжният пазар е необгледен. 
През последните 15-ина години просто не могат да бъдат откроени направления, движения, школи - нищо, което позволява да дефинираш времето като литературен историк.

Ако се появи литературно сдружаване, то е мимолетно. По-нататък всеки пише за себе си, всеки пише по своему и се стреми да пробие самичък в литературата.

„Материалът е огромен. Много ме притеснява това, че когато минат 50, 100 години, някой ще се обърне назад и ще открои примерно само 20 сред 200 явления, имена и значими произведения”, изтъкна проф. Кирова.

Нейната книга е точно срещу потъването в забвение на важни процеси и явления в нашата литература.

В продължението на това издание ще бъдат представени белетристиката и поезията на второто десетилетие, дори с поглед към третото, в което се изсипва разнообразие от романи, които не могат да бъдат подведени под общ знаменател.

Чуйте разговора на Гергана Пейкова.

  • Проф. дфн Милена Кирова преподава българска литература от Освобождението до Първата световна война и антропология на библейския свят в СУ „Св. Климент Охридски”. Ръководител е на катедрата по българска литература от 2003 г. Автор е на 15 книги, сред които са монографиите „Сънят на Медуза. Към психоанализа на българската литература” (1995), „Йордан Йовков. Митове и митология” (2001), „Проблематичният реализъм” (2002) и „Библейската жена. Механизми на конструиране, политики на изобразяване в Стария завет” (2005), „Литературният канон. Предизвикателства“ (2009). Носителка е на различни награди. В продължение на 22 години е наблюдател за нови книги на в. „Култура“, автор е на повече от 700 рецензии.
По публикацията работи: Георги Нейков

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Етрополе

Етрополе като европейски град

Гостуваме на празника на община Етрополе. В началото с нас е  Теодора Ботева, представител на местен бизнес:  

обновено на 30.06.24 в 11:50

За да бъде наистина Дунав „хубав и син“

Тази седмица (на 29 юни) беше отбелязан за поредна година Денят на Дунав под мотото „Да пазим Дунав син“. Всяка една от Дунавските държави беше избрала как да го отпразнува – например, във Видин започна фестивала на изкуствата „Реката“, в Тутракан се проведе конкурс за изработка на творба от естествени материали „Флората и фауната на Дунава“, в..

публикувано на 30.06.24 в 11:23
Илия Христов

Историята оживява - Музеят на футболен клуб “Левски"

Разговорът е с Илия Христов - председател на сдружение “Сини сърца”. Именно организацията реализира проекта за Музей на футболен клуб “Левски” . Музеят е открит на 2 октомври 2019 година: Мястото е стадион “Георги Аспарухов” - Герена и в него всеки може да види някои от светините на клуба - учредителния протокол, легендарните трофеи “Улпия..

публикувано на 29.06.24 в 16:00

Софийски разкази - Старите софийски пазари

Софийски разкази - Старите софийски пазари: "В 1879 населениет вече е пораснало от почти 12 хиляди на цели 20 хиляди. Имало е множество чаршии до северната част на бул.Дондуков (днес - МС и ЦУМ), наблизо е бил и еврейският квартал. Касапската е съвпадала с района на днешния МС - крива уличка с дюкяни, пред които са били изложени части от животни...

публикувано на 29.06.24 в 15:00

Винофония на Варненско лято

Лили Големинова представя един от най-старите европейски музикални фестивали -  „Варненско лято“ . Един от скорошните му акценти с пианиста Жюлиен Жерне, както ще разберем от нея, е типично френски като съчетание: " Международният музикален фестивал „Варненско лято“ скоро ще стане на впечатляващите 100 години. Всичко започва през 1926 година, когато..

публикувано на 29.06.24 в 14:30
Гена Димитрова с Георги

Адресите на любовта - Гена Димитрова

Прочутата оперна прима Гена Димитрова среща съпруга си когато е студентка в Консерваторията и мие чиниите в мензата, за да се издържа. Тогава по-състоятелните ѝ колежки иронично се подсмихват, но именитата вокална педагожка Лиляна Жабленска им казва веднъж "Сега вие ѝ се смеете, че ви мие съдовете, а един ден може би вие ще миете нейните"...

публикувано на 29.06.24 в 13:55

Всичко започна като мечта, като илюзорен проект

Първата българска лига по електронни спортове или видеоигри се завръща със своя четвърти сезон – повече от основателя Иван Кинчев. Финалите на националната училищна е-спорт лига започват днес, след което ще станат ясни новите училищни е-спорт шампиони на България: "Това е моментът, който всички чакат - това е кулминацията, с 4 отбора, за тях е..

публикувано на 29.06.24 в 11:49