Българският литературен живот, автори, процеси и тенденции от последните две десетилетия са изследвани задълбочено и систематизирани от проф. Милена Кирова, дългогодишен преподавател и литературен наблюдател, критик и историк.
Сборникът е издаден под заглавие „Българската литература през XXI век (2000 - 2020). Част 1“.
„Преди 3 години реших, че след като съм натрупала повече от 700 рецензии - 25 години съм наблюдател за нови книги на вестник „Култура“ - да отбера и да ги събера в книга, която да представлява някаква панорама на това, което се е случило в литературата – разказа пред БНР-Радио София проф. Кирова. – Оказа се, че не съм в състояние да направя такова нещо, защото само за тези 20-ина години литературният процес така се беше изместил напред и встрани, толкова се беше разширил и разнообразил, че много от критическите мнения, които съм споделяла по онова време, вече са станали невалидни.”
Налага се проф. Кирова да смени оперативно-критическата оптика и самия подход към материала. (На критика са разрешени много неща, като това - да има субективно мнение, да има показва предпочитания коя книга, кой автор да представи?)
Така се стига до написването на не толкова критически, колкото на литературно-исторически текстове.
През изминалите две десетилетия, могат да се отчетат промени в почти всички направления – издателствата, тематиката, жанровете, езика, профила на самите автори, анализира проф. Кирова.
В момента книжният пазар е необгледен.
През последните 15-ина години просто не могат да бъдат откроени направления, движения, школи - нищо, което позволява да дефинираш времето като литературен историк.
Ако се появи литературно сдружаване, то е мимолетно. По-нататък всеки пише за себе си, всеки пише по своему и се стреми да пробие самичък в литературата.
„Материалът е огромен. Много ме притеснява това, че когато минат 50, 100 години, някой ще се обърне назад и ще открои примерно само 20 сред 200 явления, имена и значими произведения”, изтъкна проф. Кирова.
Нейната книга е точно срещу потъването в забвение на важни процеси и явления в нашата литература.
В продължението на това издание ще бъдат представени белетристиката и поезията на второто десетилетие, дори с поглед към третото, в което се изсипва разнообразие от романи, които не могат да бъдат подведени под общ знаменател.
Чуйте разговора на Гергана Пейкова.
Гостуваме на празника на община Етрополе. В началото с нас е Теодора Ботева, представител на местен бизнес:
Тази седмица (на 29 юни) беше отбелязан за поредна година Денят на Дунав под мотото „Да пазим Дунав син“. Всяка една от Дунавските държави беше избрала как да го отпразнува – например, във Видин започна фестивала на изкуствата „Реката“, в Тутракан се проведе конкурс за изработка на творба от естествени материали „Флората и фауната на Дунава“, в..
Разговорът е с Илия Христов - председател на сдружение “Сини сърца”. Именно организацията реализира проекта за Музей на футболен клуб “Левски” . Музеят е открит на 2 октомври 2019 година: Мястото е стадион “Георги Аспарухов” - Герена и в него всеки може да види някои от светините на клуба - учредителния протокол, легендарните трофеи “Улпия..
Софийски разкази - Старите софийски пазари: "В 1879 населениет вече е пораснало от почти 12 хиляди на цели 20 хиляди. Имало е множество чаршии до северната част на бул.Дондуков (днес - МС и ЦУМ), наблизо е бил и еврейският квартал. Касапската е съвпадала с района на днешния МС - крива уличка с дюкяни, пред които са били изложени части от животни...
Лили Големинова представя един от най-старите европейски музикални фестивали - „Варненско лято“ . Един от скорошните му акценти с пианиста Жюлиен Жерне, както ще разберем от нея, е типично френски като съчетание: " Международният музикален фестивал „Варненско лято“ скоро ще стане на впечатляващите 100 години. Всичко започва през 1926 година, когато..
Прочутата оперна прима Гена Димитрова среща съпруга си когато е студентка в Консерваторията и мие чиниите в мензата, за да се издържа. Тогава по-състоятелните ѝ колежки иронично се подсмихват, но именитата вокална педагожка Лиляна Жабленска им казва веднъж "Сега вие ѝ се смеете, че ви мие съдовете, а един ден може би вие ще миете нейните"...
Първата българска лига по електронни спортове или видеоигри се завръща със своя четвърти сезон – повече от основателя Иван Кинчев. Финалите на националната училищна е-спорт лига започват днес, след което ще станат ясни новите училищни е-спорт шампиони на България: "Това е моментът, който всички чакат - това е кулминацията, с 4 отбора, за тях е..