Ботунец: уважение и приемственост

Днес гостуваме на район Кремиковци. Разказваме повече за развитието на региона, работата по проекти, традициите и обичаите. И още – ще разберете какво ще се случи днес на тазгодишния събор в кв. Ботунец. В първия час на Радиокафе гостува Лилия Донкова – кмет на район Кремиковци:

"В района имаме 10 читалища, които поддържат традициите. През годините районът е имал славата на мръсен заради комбината. Сега обликът е променен. Съборите като днешния са срещи между поколенията. Те връщат традициите. Ние сме си по-селски район. Познаваме се и си комуникираме. Възродиха се стари празници.В района има много фестивали - "Гергьовско веселие", "Сеславска пролет", "Цветна плетеница". Всяко едно населено място си има празник.

Ние сме районът с най-много манастири и църкви - Св.Георги, Св.Николай Мириклийски, в Бухово са два. Развит е религиозният, селският и планинският туризъм. Има места за настаняване. 

Гордея се с подобренията в образователната инфраструктура.  Колкото и да е трудно, подобряваме цялостната инфраструктура. Канализация, пътища. Може би сме най-големият район след Панчарево, това е трудно за поддържане. Като население също сме втори, но в обратен ред. Животът е по-спокоен, децата играят сами навън. Работим най-вече по социални проекти, районите можем да сме бенефициенти. Подпомагаме живота на по-бедните хора. Разраства се и строителството, районът е интересен за бизнеса.

Имаме 7 училища и 7 детски градини с два филиала. Като район инвестираме в най-важното - образователната инфраструктура. Но средствата са крайно недостатъчни. Има още площади, които да се обновят, също и детските площадки.

Възпитанието е най-важно - вярата и уважението. Родителите последни виждаме това, което трябва да видим."

Във втория час на Радиокафе гостуват секретарят на Народно читалище „Дене Кръстев“ Тренка Петрова, Деян Русинов – ръководител на танцов състав и певческа група, преподавател по музика и Анна Симеонова от певческа група „Звънчета“ в читалището. Но в началото сме с майстора на курбани Иван Захов:

"Честваме храмовия ни празник, ние от снощи подготвяме курбана за здраве. В него има всичко, което има в градината, както и две агънца за двата казана. Аз съм самодеец от петгодишен, нашите традиции са симбиоза отвсякъде. Научил съм тайните на курбана от стара магерка. Тук традицията на Спасовден е агнешко с боб, днес е различно. Бог е навсякъде. Имали сме баби, които са ни предали тази традиция. Всичко е от семейството. Друго време, други нрави, други интереси. Ние сме много шарени."

Деян Русинов и Тренка Петрова:

"След курбана идва тържественият концерт. Спазваме всички традиции. Читалището е на 100 години, отбелязахме годишнината с изложба. Работя в него от 28 години. Нямаме сграда. Доскоро основна беше библиотечната дейност. Децата четат лятото, но целогодишно не четат, това е проблемът. (Т. Петрова)

"За млад човек като мен е признание да съм Учител на годината, наградата е за целия район. Има доста млади колеги, които са на макс. Културата, която изграждам у децата е и вид идентичност. Те усещат и танцът, и песента. Съборът е от 2 години. Програмата е пъстра, има самодейци от тук и от с.Бусманци.

Обучението по музика формира у децата усет към естетическото. Изгражда ценности и морал. Часовете в училище са малко и тук е мястото на извънкласните дейности. Музиката дава богата обща култура. Организираме СТЕМ-център между музика, изкуства и науки и технологии." (Д.Русинов)

Анна Симеонова от "Звънчета":

"Пея от около две години. Харесва ми да си прекарвм времето в "Звънчета". Взехме второ място в националния конкурс "Път към славата", взехме първо място в "Цветна плетеница". (пее "Македонско девойче").

Харесва ми да пея от по-мъничка, сега съм по-сериозна. Бих искала да стана народна певица. Вуйчо ми е музикант."

В третия час на Радиокафе ни гостува едно семейство от Ботунец: Даниела и Тошко Мичеви. Даниела Мичева е зам. директор на 162-ро ОУ „Отец Паисий“ в Ботунец, Тошко Мичев е учител по физическо в училището:

"Училището е добре направено, сега се прави спортна площадка. Учат около 350 деца, 130 са в начален етап. От три години сме обединено училище, не само начално, каквото беше. Даваме добра основа до 10 клас. Често децата не могат да намерят място в центъра, тук се чувстват добре.

Водим се в София, привличаме млади преподаватели и с тях - нови ученици. Да получат всичко от центъра, но тук, на спокойствие. Идват млади семейства с повече възможности, искаме да стане по-добре. Въвежда се интерактивна дъска, "дигитална раница", 3-Д модели, които помагат на децата да решат какви искат да станат като порастнат.

И днес се отнасят към нас с респект, Деян се върна като учител. Тук учителите имат свободата да работят, да създават личности. Колективът ни е сплотен. Когато сме започвали сме получили същата подкрепа, смеем да се наречем колеги с учителите, които са ни преподавали. Взаимно е - ние учим децата и те ни учат. Виждаме как израстват. Трябва да има и конкуренция.

Семейството ми е учителско, брат ми също. С Даниела сме били комшии и винаги сме си били заедно.(Тошко) Тук сме по корен и по призвание. (Даниела) Всичко е в обяснението, хората ни помагат. Децата обичат да спортуват, има клуб по народни танци, картините им се изпращат по конкурси. Дейностите освен образование са разнообразни. Цялото училище е в купи – баскетбол, волейбол, футбол, тенис на маса, шах.

На детето трябва да му се покаже къде е мястото му. Трябва да има уважение. Има и приемственост. Технологиите привличат децата, правят обучението по-достъпно. Ние сме медиатори, ментори. Функциите ни са комплексни. Виждаме какво е интересно на децата и ги насочваме. Мястото съм си намерил (Т.Мичев) Гледаме да разграничаваме нещата, но ако е важно, си говорим и вкъщи за училището. Животът ни учи. Децата усещат кой е добър учител. От всеки можеш да вземеш нещо. Борбата е да се развиват децата и да станат личности."