Промените в ценовите равнища през 2022 г. и бързото сближаване на България към средноевропейските нива показват, че характерното от предкризисния период бързо повишаване на покупателната способност и реалните доходи в най-добрия случай са „на пауза“, особено при по-бедните домакинства. Отворени остават много въпроси около някои групи стоки (и особено – храните), при които цените вече далеч са задминали средноевропейските.
Това смята Адриан Николов, експерт в Института за пазарна икономика, анализирайки данните от Евростат, според които През изминалата година България достига 55% от средноевропейските цени.
Статистиката позволява подробности - разликите са от 37% средно при жилищата, водата, електричеството – свързани с дома, до 87% при храните и безалкохолните, както и над 110 до 130 на сто при яйца, сирене, мляко и масла, въпреки ниския номинален среден минимален доход на българите, коментира Николов пред БНР-Радио София.
Снимка: ime.bg
„Разбира се, бихме се радвали да видим връщане на този бърз ръст на покупателната способност, който виждахме след 2015-2016 година до към края на миналото десетилетие, но на фона на социалните процеси, едва ли ще стане. Ако погледнем всички прогнози на институциите, ние ще се намираме в доста сериозна инфлационна ситуация още няколко години.“
По думите на Николов, няма повод за притеснение, защото домакинските доходи - заплати и пенсии, не намаляват. По-скоро сме в положение на задържане. За реално обедняване може да се говори при най-бедните домакинства.
Според Андрей Николов в проектобюджета личи липсата на идеи и амбиция за реформа. Цели се преди всичко счетоводното уцелване на 3% дефицит. Процентът на ръста на икономиката е преувеличено оптимистичен. Съществува риск да не се реализират предвидените приходи.
Хубавата новина тук е, че капиталовата програма като цяло позволява още съкращения.
Важно е социалните инструменти да се прилагат с доходни критерии, а не помощите да се раздават "на калпак", каза още икономистът.
С него разговаря Лъчезар Христов.
"Предимството на първите" е слоуганът на Радио Стара Загора - днешното предаване е съвместна продукция с тях и е посветена на 100-годишнината на Старозагорската опера: Началото е с краеведа Снежана Маринова , администратор на страницата Наш'та заара нийде я няма :
Габриел Тачев за Историческа работилница "Люлин" и посветената на квартала експозиция: "Идеята започна като на шега - открихме първа витрина, която да стане част от музейна експозиция. Общият брой експонати са за две витрини. Започваме с предисторията: Модерно предградие като майката на Люлин. До 1976 кварталът се казва "Модерно предградие". Имаме..
Лилия ИлиЕва, aвторката на книгата с интервюта с 33-ма известни български мъже „Заведи ме в теб“, разкрива какво са ѝ споделили за любовта някои от героите ѝ в книгата. Актьорът Андрей Баташов ѝ изповядва: „ М исля, че взаимоотношенията между двама души зависят от качеството на информацията, която протича между тях, дали е точна, ясна и..
Мобилното студио на предаването „Радиокафе“ се настанява удобно на сцената на #гудгейм Lan Party 2025 . На 24 май – празника на българската просвета, култура и писменост, темите ще са предизвикателен фюжън между видео игрите и българския език. С разнообразните гости в три часовото предаване, ще проследим как се променя общуването в дигитална среда,..
Седмицата завършва с коментаторите във "Форум" – Адриана Диканчева и Никола Атанасов. Заедно с водещата Елена Пъневска, те дискутираха по различни теми от деня: - ПП "Възраждане“ апелират министерствата да разгледат членствата в различни НПО и да прекратят такива, които не носят полза за държавата - Тръмп блокира възможността..
Столичната библиотека отбелязва Деня на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност с фотодокументални изложби, литературни четения и Ден на отворените врати. Празничната програма за 24 май ще започне в 11.00 часа, а софиянци и гости на столицата могат да посетят Централната сграда на пл. "Славейков“, да разгледат..
Третото издание на Нова българска типография демонстрира постиженията на българските дизайнери, работещи в областта на калиграфията, летеринга, шрифтовия дизайн и типографията след 2019 година. Повишеният интерес към изкуството на шрифта през последните години създаде поле за изява на много автори и повиши критериите и очакванията на широката..