За няколко дни в началото на юни глобалната средна температура е била с повече от 1,5° C над средното ниво отпреди Индустриалната революция (края на XIX век), a през юли е отчетена най-горещата седмица на Земята в историята на метеорологичните наблюдения - средно около 17,24° C.
Според учените сред причините за това са явлението Ел Ниньо, съчетани с все по-засилващите се проявления на климатичните промени.
„Имало е и доста по-лоши, по-горещи лета в България – коментира пред БНР-Радио София метеорологът Николай Петков. – Според схващанията, залегнали и в Парижката споразумение, дългосрочното надскачане на затопляне с над 1,5 ° C ще затрудни управлението на последиците в цял свят.“
Такова преминаване на тази граница е регистрирано и през 2015, през 2015, 2016 и 2020 г.
Специалистът припомни, че като основна причина за затоплянето се смята част от човешката дейност.
Горещите вълни у нас са най-сериозното проявление на климатичните промени.
Все пак българският температурен рекорд е от 1916 г. в Садово - 45,2 ° C и той остава ненадминат и досега.
Чуйте целия разговор за още подробности.
Снимка: Климатека
Четвърто издание на фестивала ARTIS : Ваня Пешева – създател на фестивала (слушаме я в звуковия файл и за концерта ѝ във Виена) и младата участничка Йоана Милкова: "Динамиката и в нашите професионални сфери е изключителна. На откриването гостите бяха много интересни (подробности в звуковия файл). Класическата програма преля в импровизации на Георги..
Катя Стоева от Ботаническата градина БАН е куратор на тропическата ѝ част и ни кани да я посетим: "Растенията са в основата на живота на Земята. В момента при нас всичко цъфти. Експозицията ни е посветена сега на мушкатата, показваме много нови сортове. Паркът също е много красив и приятен. Във всеки човек е заложена любовта към цветята, природата...
Д-р инж. Анна Петракиева, заместник-изпълнителен директор в Агенцията по горите и преподавател по горска педагогика в Лесотехническия университет ни представя образователна инициатива „Лесовъд за един ден“, в рамките на която са предвидени състезателни игри за деца и родители, свързани с гората и горската професия: "Горската педагогика е..
Павел Балев безспорно е един от най-успелите български диригенти зад граница. Реномето му в Европа е впечатляващо високо. Това се дължи на задълбочените му познания, прекрасното познаване на репертоара, детайлната подготовка за всеки ангажимент и изключителната му работа с оркестъра. И на интересните и често необичайни програми, които конструира..
Краят на сладкарница “Цар Освободител” е по-тривиален от очакваното: На 8 септември 1945 във в-к Отечествен фронт се говори за сладкарницата като сборно място на другарите Тодор Павлов и подобни за "народно въстание" на сутринта на 9 септември. Пак там са се продавали билети за джазова вечер. В последствие в 1946, друг вестник говори за..
Светлана Мухова и новата ѝ книга "Извори за миналото на Копривщица от османските архиви": "Църквата е построена във времето, когато е създаден регистъра на мъжкото население. Над 10 годишните деца работят, около 60% от мъжете работят извън родното си място, дори 12 годишни деца работят с предприемчивите си родители в европейска Турция, Гърция. Описът..
Цигуларите виртуози Дина Шнайдерман и Емил Камиларов, на които цяла България се възхищава, се запознават на младежки фестивал в Берлин, където са конкуренти за първата награда - той от името на България, а тя от СССР. Дина я спечелва, а Емил се влюбва. И я чака цели 8 години, защото бъдещата му съпруга е малолетна и все още ученичка...