Лаймската болест може да се сбърка с дерматит или алергична реакция

публикувано на 07.08.23 в 15:30 | Интервю

Снимка: БГНЕС

Интервю на Елена Бейкова с проф. д-р Георги Попов за предаването ''Преди всички''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Лаймската болест може да се сбърка с дерматит или алергична реакция, а в напреднал стадий - с тежко неврологично заболяване. Това каза в интервю за БНР проф. д-р Георги Попов - началник на Клиниката по инфециозни болести в "Софиямед".

По думите му големият брой кърлежи тази година се дължи на първо място на промяната в климата:

"Тази пролет и началото на лятото беше доста влажно, с високи температури. Именно тази влажност и топлина създават добри условия за развитие на кърлежите".

Според него подобрената здравна култура сред българите е допринесла за по-голяма диагностика на лаймската болест. Той подчерта, че заболяването не е животозастрашаващо:

"Тази болест не е така остра, животозастрашаваща, тежка. Тя е бавна, мързелива, с времето симптомите се натрупват, но в началото те са дискретни и човек не им обръща внимание".

Болестта протича еднакво и при деца, и при възрастни, каза проф. д-р Георги Попов. При децата обаче трудностите са повече при диагностиката и лечението, отколкото в трудното протичане на заболяването. Специалистът отбеляза още, че заболяването е лечимо във всичките му фази.

Марсилската треска също е разпространена, но не в такава степен като лаймската болест, посочи още той. В предаването "Преди всички" на "Хоризонт" проф. д-р Попов обясни какви са симптомите на тази болест и за какво трябва да се следи.

И в България има случаи и на западнонилска треска, каквито информации дойдоха и от Гърция. Това заболяване е недостатъчно добре диагностицирано у нас, смята докторът. По думите му леките форми ротичат с грипоподобна симптоматика.

Типичните за лятото вируси се завръщат с пълна сила, отбеляза още проф. д-р Георги Попов.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

По публикацията работи: Анастасия Крушева