Промените в Закона за горите, сред които предлаганото двойно или тройно увеличаване на сечта на дървета, застрашават българската природа и население.
Силно разтревожени от такива текстове членове на Коалиция „За зелен рестарт“ (MOVE.BG, „Грийнпийс“-България, WWF България и „Институт Кръгова икономика“) изпратиха отворено писмо до Народното събрание и до министрите на земеделието и горите, околната среда и водите и енергетиката.
Въпреки желанието за приемане „по бързата писта“, в резултат на реакцията на природозащитниците народните представители отхвърлиха законопроекта.
Това съобщиха пред БНР-Радио София Балин Балинов и Кристиян Димитров от „Грийнпийс“-България (▼).
Бързането на депутатите те обясниха донякъде с наближаването на местните избори и нуждата да се разпределят дърва за огрев на част от населението. В по-малките общини това е начин да се упражнява контрол и зависимост.
Балинов припомни, че една от последиците на обезлесяването са наводненията, свлачищата, които пряко могат да вземат и човешки жертви.
Възобновяемата енергия е една светла алтернатива, отбеляза Димитров. И изрази надежда от законова дефиниция за енергийно бедни.
„Ако питаме българската дървопреработвателна индустрия, оттам ще кажат, че губим, ако не сечем, но в момента човечеството се намира в безпрецедентна криза. Хората продължават да извършват екоцид“, изтъкна Асен Ненов от Института Кръгова икономика (►) .
Той допълни, че има връзка между живите същества. Сеченето на гори води до загуба на биоразнообразие, а последствията от това могат да бъдат дори поява на заболявания.
Екозащитниците припомниха, че ЕС работи по инициативата за засаждане на поне 3 млрд. дървета до 2030 г. Съществува онлайн наблюдение как върви залесяването. До момента са засадени 11,5 милиона дървета, което съвсем не е достатъчно като темп и процент.
Чуйте още по темата в разговора на Яна Спиридонова.Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..