Влизаме в музикалната машина на времето, за да проследим как се е развивала българската музика през 60-те, 70-те, 80-те и 90-те години. Гост в предаването "Добър вечер, София" е ИТ специалистът и меломан на българската музика Божидар Никитов.
За него темата за българската музика е необятна. В едни други времена тя е наричана естрадна, защото е звучала от едни специални подиуми, наречени естради, пояснява Божидар и разказва, че освен любов към музиката, в него е жива и любовта към радио ефира, от който е бил част самият той.
"Тогава радиото формираше голяма част от вкуса на слушателите, докато днес в разнообразната медийна среда той се формира малко или много по грешен начин", смята той.
Ретроспекцията ни започва от далечната 1963 година, когато още няма дори естрада, а само оркестрова музика и стари градски песни. Засилва се влиянието на италианската музика и така се появяват първите оркестри с вокалист. Тогава изгряват имената на доайените на естрадната музика - Леа Иванова, Георги Кордов, Маргрет Николова, Мими Николова, композиторът Йосиф Цанков. Сред първите сформирали се оркестри за естрадна музика е този на Българското национално радио (БНР). 1967г. излиза песента "Сребърни ята" на Георги Минчев – забележителна фигура в българската рок музика. Тук меломанът Божидар Никитов отбелязва факта, че у нас, паралелно с естрадната се заражда и рок музиката. На музикалната сцена излизат и "Щурците", "Бъндараците", "Сребърни гривни". Славата на Емил Димитров е процъфтявала в България, Съветския съюз и Франция.
През 70-те години се зараждат групи като "Сигнал", "Тангра", "Паралел 42", "Диана Експрес", основани от композитора Митко Щерев.
Вихърът на рока и диското настъпва през 80-те. "Железният юмрук" се разхлабва и на българските групи е позволено тяхна сцена да бъде не само ГДР, но и скандинавските държави. Появяват се кавъри с български текст.
Братя Аргирови оставят неоспорима следа в българската поп музика. Групите "Кукери", "Трамвай № 5."
"Тогава музиката, която слушахме беше "каквото чуем по радиото", затова отдаваме дължимото на радиоводещите Тома Спространов и Данчо Георгиев (Стълбицата)", отбеляза Божидар Никитов.
"Техните предавания слушах задължително, защото от там се информирах не само за българската, но и за световната музика, което от нея бе позволено да се пуска тогава в България", поясни той.
В края на 80-те се появяват "Ахат", "Ера", "Конкурент", новите "Импулс" и българският Ню уейв: "Атлас", "Клас", "Нова Генерация" и в българския пънк имена като Милена, "Ревю", "Контрол".
Чуйте разговора на Роман Михайлов в звуковия файл, за да попътувате още с машината на времето.
Разговорът за предстоящата разходка по Царя с Павлина Делчева - Вежинова. Събитието е тук: ."Навремето, по левия тротоар, по посока Орлов мост е вървяла аристокрацията, за простолюдието е бил десният. Може би защото по-хубавите сгради са били отляво. Нашата сегашна разходка ще е по сянката. Започваме от пл. "Батенберг". През 50-те е трябвало да..
За поета, Женя Дюстабанова е „най-нежната муза и най-огнената отрова“ Голямата любов на „момичето с тъмните бръшлянени очи“, както я нарича в стихотворението „Пролетно писмо“, остава с поета и след смъртта му. Тя се затваря в себе си, дълги години пази пълно мълчание за техните чувства и никога не се омъжва. Емоциите им са споделени, но..
Световен ден на целувката е обявен от ООН през 1988 г. Колегите ни от програма "Христо Ботев " подхождат научно по въпроса. Стажант-репортерът ни Надежда Герова пита столичани защо целувката ни прави щастливи: "Знак на близост, може би на обич. Споделяне, приятелство, щастие, радост. Начин да покажеш на партньора си колко го обичаш. Знаеш, че имаш..
Най-атрактивните летни дестинации с бюджет под 1000 лв. – интервю с травъл влогъра, Десислава Иванова : "Почнах да пътувам преди 10 години, когато не беше толкова популярно. Нямаше толкова полети. Днес бюджетът ми е малко по-висок. Не спирам да пътувам. Има много начини да се пътува бюджетно, с нормален за българин бюджет, всичко е в..
Повече от месец на територията на Европейския съюз са в сила нови правила, свързани с изкуствения интелект. Причината – прилагането на вече приетия законодателен акт за ИИ, който поставя на първо място правата на европейските граждани. Извън фокуса остава ефекта, който се постига върху фирмите и по конкретно софтуерните компании. Пред Радио..
Политическите партии все повече се откъсват от действителността. Така обобщи пред Радио София събитията от изминалата седмица политологът и преподавател в НБУ Георги Проданов. „Имам предвид концентрирането върху не толкова политика, а математика, ако щете – колко депутати са необходими, за да мине едно правителство на малцинството, колко..