Интересна среща в предаването „Радиокафе“ с художника Хубен Черкелов, който дълги години живее отвъд Океана.
С живеещият в Ню Йорк художник разговорът е за градската среда и естетика в Ню Йорк и София, за новите му проекти, както и за изкуството, вплетено в банкноти.
Споделя, че една от най-важните черти в творчеството на един творец - независимо дали е художник, композитор или писател, е да има своя лична тема, ярка асоциация в творчеството си, запазена малка дори – по думите му това говори за едно израстване, узряване на таланта.
„В началото всеки пробва и търси своя стил, това като натюрел, за да може да го изрази в творчеството си и често това отнема години при повечето хора“, пояснява творецът и допълва: „При мен се получи около 30-годишна възраст, тогава успях да сумирам своите учения, които са в кулминацията си днес. – използвам знаци, които са върху банкноти, или монети, финансови документи, но това е само един опит за комуникация, както всяко изкуство комуникира със зрителите, така и ние комуникираме с непознати хора чрез банкноти.“
Работил в най-различни сфери на изкуството – видео, фотография, живопис, започва да обръща внимание на образите върху монетите от 25 цента като символ на изкуство, идеята му се харесва и възприема добре от публиката, от галеристи и колекционери, а самият той възприема това като знак, че трябва да продължи в тази посока.
Късметът винаги помага, но не идваме от страна, чиито художници се търсят. Музиканти - може би да, защото имаме прекрасни музиканти, но освен Христо Явашев, българските художници не са толкова познати по света и в Америка, твърди Хубен Черкелов.
Има много малка доза късмет, няма лоби и колекционери, по-важно е да имаш целеустременост и артистични умения, подчерта той.
„Оттам-нататък, ако съдбата реши да те срещне с някой, който да ти помогне в кариерата, това е добре. Но не мисля, че късметът при мен е определящ“, отбелязва художникът.
„Тръгвайки от България, си взех няколко картини и дори не бях сигурен, че ще остана в Америка. Преди това съм ходил там и съм правил изложби, имах много добра представа от американското изкуство и за това как работи пазарният механизъм в изкуството, затова прецених, абсолютно ирационално ,че имам шанс да стана част от американската култура и от обмена на идеи за изкуство“, изтъква той.
Разказът за началото на професионалния му път в Америка, продължава в разговора.
„Отне ми може би 5-6 години докато избистря този стил, за да бъде той търсен и продаваем, трябваше да имам 40-50 произведения вече създадени, готови, преди да започна да правя изложби, разказва Хубен Черкелов.
Това, което публиката не вижда е, че да си художник е едно самотно занимание, отнема часове, за да се изгради една картина, което не винаги става и много често се налага да се сбогуваш със седмици работа – да си кажеш „Не е станало, дай нататък“, което е част от процеса на възмъжаване, казва още той.
„Животът не е толкова социален, колкото изглежда. Хората се виждат и събират на откриване, но това са предимно приятели, но общуването между художниците е изцяло в социалните мрежи“, твърди Черкелов.
По думите му събитията се организират няколко месеца предварително и в никакъв случай не са спонтанни.
„За съжаление, не съм голям оптимист от това което виждам в България. Имах по-големи очаквания по-скоро – с приемането ни в Европейската общност през 2007 г., минаха много години оттогава. Художествената сцена не се е развила, или поне не в посоката в която се надявах, почти няма големи музейни изложби които да посещават страната ни, няма комуникация и обмен между нашите музеи – много е тъжно…
Трябваше да се създадат повече колекционери – реално те са по-малко, отколкото през 90-те. Галерии в София има, но доколкото съм чувал, те не са много успешни финансово, поради факта, че няма достатъчно колекционери. Има и нелоши художници, но този механизъм за изобразителното изкуство отсъства", пояснява Черкелов.
Чуйте неговите доводи за причините, които рисуват тази мрачна картина, погледът му от Ню Йорк към България, за предстоящата му изложба в Тайпе, Азия и плановете му на родна земя. С него разговаря Лили Големинова.
Коментарното предаване на БНР-Радио София "Форум" се завръща. На осмия ден след изборите за 51-во Народно събрание, разбира се първата тема е обусловена от преживяното. Коментаторите Манол Глишев и Тодор Терзиев правят своите следизборни разсъждения и прогнози : Купуването на цяла парламентарна група никога досега не е..
Започна Европейската седмицата на фертилността , която се организира ежегодно в началото на месец ноември. Тази година целта е да се повиши осведомеността по отношение на донорството на гамети (полови клетки), както и да се подчертаят належащите нужди от законови разпоредби. Повече по темата разказа в предаването "Ритъмът на столицата"..
Форматите стават съществени като място за комуникация и послания на автори на съдържание и рекламодатели. Аудио и видеоподкастите се променят като специфика, позициониране и дължина. Сравнително нова за България е възможността, която дава Тик-Ток форматът. Това коментира пред БНР-Радио София Александър Хинков – изпълнителен..
Българознайко е проект, който с времето е намерил път към сърцата на децата. Но той не е сам в този път - зад детските книжки с българска история стои писателката Виктория Петкова, техните родители и учители, които разпознават Българознайко не просто като част от учебния процес, но и като начин, по който децата научават за българската..
Младата изпълнителка Елия Тодорова - Eliya, кани всички на първия си самостоятелен концерт в София на 5 ноември. На сцената с нея ще бъдат Даниеле Феббо (бас и аранжименти), Кристиан Желев (барабани), Николай Костадинов (пиано), Jeko (китара), Иван Йорданов (алт саксофон), Тодор Бакарджиев (тромпет), Гален Николов (баритон саксофон). Певицата казва,..
Девет фундаментални цели с хоризонт от 4 години, които са напълно постижими и биха повишили значително възможностите за развитие и качеството на живот в България, предлагат от Института за пазарна икономика (ИПИ) в Бяла книга „Отключване на растежа: пътят напред след изборите“ . "Напоследък постоянно ни връхлитат някакви кризи, от 3..
Националната галерия провежда безплатна образователна програма с фокус към деца, младежи и семейства . Целта на „Форми, изкуство в публична среда“ е приобщаване към визуалните изкуства чрез поредица от ателиета в “Квадрат 500”. Изкуствоведите от Националната галерия прилагат нестандартни и иновативни подходи за обогатяване знанията на..