"Идеята се зароди преди повече от 10 години, когато работех по извличането на сероводорода в Черно море под формата на сулфатни йони и получаването на водород. Тогава се видя, че енергията, която се изразходва за получаването на водород е повече от тази, която се добива с неговото получаване. Тогава у мен се роди идеята да се постъпи по друг начин, а именно да се използва сероводорода като гориво в една горивна клетка. Това е устройство, в което протича дадена химична реакция и енергията, която се отделя при нейното протичане директно се превръща в електрическа енергия", каза той.
В рамките на финансиран от ЕС проект, екип от учени са извършили експеримент в реални условия в Черно море, като резултатите са били окуражаващи. Сега предстои да се направи опит за получаване на електроенергия от инсталацията в мащаби, близки до промишлените. Предвижда се изграждането на платформа подобна на нефтените, която ще бъде на котва. Това ще дава възможност тя да бъде местена.
Относно спънките, проф. д.т.н Бешков сподели, че от една страна има недоверие от страна на държавната и местна администрация към труда на учените. От друга страна новите технологии застъпват интересите на големи компании и геополитически играчи, които нямат интерес от внедряването на такива технологии. По въпроса за това какви ще са ползите на битово ниво той каза:
"На първо място трябва да построим тази инсталация и да се убедим, че проектът и технологията, която предлагаме действително е работоспособна и икономически целесъобразна. За себе си аз имам това убеждение, но все пак трябва да убедим едни инвеститори и едни управленци, които да дойдат и да видят, че това нещо работи. И вече след това, имайки сигурната поддръжка на правителство, на Народно събрание, ще се намерят инвеститори и тогава нещата могат да станат по-бързо."
Той посочи, че един такъв проект не може да мине без подкрепата на централната власт. Това е така, защото природните богатства са собственост на държавата. Освен това каза, че предимствата на новата технология са много:
"На първо място нашата технология позволява едно много гъвкаво и безинерционно включване и изключване на инсталацията. Това при една атомна централа и при един ТЕЦ е невъзможно. Веднъж тръгнал, процесът не може да бъде намаляван, включван и изключван. Второ - няма никакви отпадъци и никакви складови стопанства за суровини. Суровината се намира в морето и само трябва да се изпомпа морската вода и нищо повече. Освен това няма абсолютно никакви източници на въглероден диоксид."
Ако проектът се окаже успешен, изграждането на инсталацията ще отнеме минимум три години, категоричен е проф. д.т.н Венко Бешков.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
Продължаваме кюстендилските си срещи с Евгени Серафимов, автор на концепцията за нетрадиционната коледна елха, предизвикала оживени дискусии в града: "Кюстендилци са много ревниви към града си, разбират от красивото. Елхата бе композиционен център, площадът като че ли порастна. Получи се европейски площад. Самоцелното оригиналничене не е моят път...
Тромпетистът Михаил Йосифов за връзката си с Осоговската планина: "Музикалната ми пиеса "Отново в джаза" е като ефект на пеперудата. Мишо написа музиката на спектакъла, това е за мен проекта на годината. В един разговор за джаз музиката на бенда ме помете като вълна. Представих си какво ще е за публиката, ако успея да го прехвърля на театрална сцена...
Първото неделно "Радиокафе" за годината гостува на Кюстендил, а пръв в него гостува самият кмет, г-н Огнян Атанасов: "Смело се заявихме като културната столица на Западна България. Културата е основен двигател в един град да има добър живот. Работим и за местното население, и за туристическия интерес. Съхраняваме и представяме традицията, но сме с..
Изключителна клавирна педагожка - личност, родена да дарява знание. Виртуозна пианистка, която впечатлява с талант, техника и отношение. Прави го със замах, както в родината си, така и из цяла Европа. Тя се казва професор Панка Пелишек. С разказ за нейния 90-годишен път откриваме поредицата “Историята оживява” за Новата 2025-а година: Слушаме..
Имало ли е примитивни пивоварници в София преди фабриката на братя Прошек? По колко бурета дневно се е пило в София? Кои поети и писатели са били сред посетителите на "Дълбок зимник" и какво е свързвало кръчмата с пивоварната? Освен отговори на тези основни въпроси, напомняме и другите дела на двамата братя и кой от тях е бил личен приятел на Левски -..
Фестивалът „Сурва“ гостува в Борисовата градина на 5 януари. Подробностите от заместник-кмета на община Перник Стефан Кръстев и Борис Радев: "Очакваме да доставим голяма радост с шест от най-награждаваните групи на "Сурва Перник". Те са от област Перник, три са от община "Перник", като две от групите са носители на най-голямата награда "Златната..
СВОБОДНА ЗОНА - Гледна точка , изложба,организирана с благодарност към проф. Иван Кирков. Представя ни я Валентин Щинков: "За 4-5 поредна година организираме това събитие за човека-явление в българската действителност. Няма нещо в сферата на изкуствата, с която да не се е занимавал. Филип Зидаров го нарича "необходимият художник" - дава сили на..
Предимно облачно
Разкъсана облачност