В напълно обновената си зала 4 от 1 ноември най-голямата музейна институция у нас - Националният исторически музей, ще покаже експонати от историята на Чипровския край по повод 335 години от избухването на Чипровското въстание.
Тогава населението на Чипровци и католическите села около града се вдигат на бунт срещу Османската власт.
Д-р Михаил Симов – ръководител на отдел „История на България през Възраждането“ от НИМ, припомни накратко предпоставките, довели до избухването на Чипровското въстание.
На първо място той посочи развитието на Чипровския край през предходните десетилетия – един много богат край от българското землище, който освен с икономическо развитие се отличава и с връзките си с Западна Европа и с една доста просветена католическа общност, следяща процесите в европейската политика.
По думите му, конкретен повод за избухване на въстанието е т.нар. дълга турска война, войната на свещената лига и това е преломният момент между Османската империя и Западна Европа, когато за първи път османците търпят много тежко поражение от европейските войски.
Когато войските на Хабсбургската австрийска империя превземат Белград през септември 1688 година, този факт служи като сигнал за обявяване на Чипровското въстание. Надеждата за подкрепа от страна на австрийските войски не се оправдава и оставени на собствените си сили, въстаниците са обречени на неуспех и Чипровският край е разорен. Голяма част от населението се изселва в областта Банат.
Историкът уточни, че НИМ подготвя не временна, а постоянна експозиция, която разглежда историята на България под османска власт в периода от 15. век до Априлското въстание, темата за Чипровци ще бъде застъпена с експонати, които илюстрират стопанския и културен възход в годините преди въстанието – основно произведения на Чипровската златарска школа, някои експонати изключително уникални за България.
На 1 ноември, когато залата трябва да отвори врати, посетителите могат да видят един освежен, обогатен експозиционен разказ, с много нови материали, включително мултимедийни технологии, някои нови експонати с нови акценти, каза още д-р Михаил Симов.
Още подробности чуйте в разговора на Гергана Пейкова в звуковия файл.
На 25 януари 2025 година, Българско национално радио отбелязва 90 години от издаването на Указ номер 25, подписан от Цар Борис III. С тази наредба-закон радиоразпръскването в България става държавна собственост. Тази дата се възприема за начало на професионалното радио в България: Историята на българското радио обаче се заражда и оформя още..
Разговорът е с Анатолия Тодорова - уредник в Историческия музей “Свищов” и член на УС на Международна фондация “Алеко Константинов”: "Няма друг българския писател, останал с малкото си име, като наш съвременник и приятел. По неговото време Свищов е градът на първите неща. Гражданите в ежедневието си се радват на балове, приеми. Парите са се влагали..
Легендарният поборник, войводата Филип Тотю е имал богат и вълнуващ любовен живот, въпреки строгите правила за хайдутина - да не прескача дувари и да не ходи по жени, нито своя, нито чужда. Точно тях Филип Тотю не спазвал. Той имал три съпруги, съдили са го за двуженство, с последната си жена се събира, когато той е на 65, а тя - на 29...
Националната галерия „Квадрат 500“ представя 21 графични листа на Пикасо, тематично свързани с негови и на други автори литературни текстове, с лични преживявания и прозрения. Подробностите - от Калин Николов, уредник на фонд „Чуждестранна графика“:
С Йордан Радичков, внук на Йордан Радичков говорим за инициативата "Януари - месец на Радичков" която тази година е в Антарктика! Още в края на тази година всички издания на българския писател ще бъдат изпратени в библиотеката на нашата експедиция там: Благодарение на българската мисия в Антарктика и проф. Христо Пимпирев, новите издания с истории..
В края на седмицата анализатори във "Форум" продължават да коментират последните стъпки на български политици в търсене на изход от кризата. Освен продължаващите преговори за редовно правителство, те се спряха на новината за официално полученото от Кирил Петков обвинение на прокуратурата за арестите на Борисов, Горанов и Арнаудова, можем ли..
През започналата 2025 г. общините са изправени пред три големи предизвикателства : 1. Изпълнението на проекти . Те са финансирани по три линии – от Инвестиционната програма, от Плана за възстановяване и устойчивост и от оперативните програми на ЕС. Предстои стартиране на програмата за селските райони; 2. Реформата в системата..