В поредното издание на „Спортна среща“ Силвия Рашкова разказа за своите 4 национални рекорда в дълбочинното гмуркане и стана първата българка слязла на 50 метра под водата.
Тя не скри вълнението си от още нестихналите емоции покрай 10-дневното "Freedom Depth Competition AIDA 2023", провело се в Ларнака, Кипър от 10 до 13 октомври.
4 дни, 4 бели картона и 4 национални рекорда в свободното гмуркане при жените в 3 дисциплини за Силвия Рашкова.
„Състезанието беше изпълнено с всякакви емоции, идеята да се запиша най-накрая на дълбочинно състезание дойде сравнително скоро, може би преди около 2 месеца и всъщност, колкото и странно да звучи, аз не съм се готвила за състезанието, защото нямах време“, сподели тя. Стартирала е изключително предпазливо, макар че такива дълбочинни обиколки прави отдавна.
Ето кратка информация за дните в състезанието, в които нашето момиче отбеляза своите рекорди:
Ден 1: Постоянен баласт с 2 плавника (CWTb) - 42 метра дълбочина на един дъх, с 2 плавника; първи национален рекорд
Ден 2: Постоянен баласт (CWT) - 45 метра дълбочина на един дъх с плавници (разрешено е с моноплавник); втори национален рекорд
Ден 3: Свободно потапяне (FIM) - 49 метра дълбочина на един дъх чрез издърпване с ръце по въже; трети национален рекорд
Ден 4: Постоянен баласт с 2 плавника (CWTb) - 50 метра дълбочина на един дъх, с 2 плавника; четвърти НР, подобрение на първия
Тук поясняваме важна подробност - бял картон се дава, когато няма направени грешки при гмуркането и излизането и всичко е изпълнено успешно. В Кипър, Ларнака, мястото където се е провело състезанието е имало прекрасни условия, прозрачна вода, казва Силвия. Тя разкри, че за нея е било особено важно да стартира с бели картони.
„Когато отидох, трябваше да започна с една тренировка, тъй като всички атлети имахме право на един тренировъчен ден“, посочи тя. Поради лошото време тренировката е била отменена.
„На състезанието за мен имаше притеснения, защото то ми беше първото състезание и беше ново и различно нещо и няма общо с това просто да се гмуркаш някъде в морето, стартирах доста предпазливо с 42 метра, които правя от много години, но всъщност това беше гмуркането, което ми донесе най-много емоции, тъй като беше първият рекорд“, каза още Рашкова.
Тя решава да се пребори за рекорди и в другите дисциплини.
„Продължих с второ гмуркане на 45 метра - отново успешно, трето на 49 метра - отново успешно. След контузия тя се гмурка отново, този път на 50 метра
„Беше много интересно като усещане, защото това е промяна на цифрата, което е много различно, при нас всеки метър е важен“, отбелязва лекоатлетката.
По думите ѝ, за свободното гмуркане е важно да се знае, че всичко се прави на един дъх.
„Ние не дишаме под водата, поемаме си въздух на повърхността и продължаваме надолу, като предварително обявяваме на колко метра ще слезем, това е специфичното за състезанията“, поясни тя и допълни, че за да се зачете едно гмуркане за валидно, трябва да се достигне съответната дълбочина, иначе следват наказателни точки.
Гмуркането на 50 метра се осъществява в любимата ѝ дисциплина, гмуркане надолу с 2 плавника, което е не само рекордно, но я прави първата българка, слизала на 50 метра под водата.
Освен спортната страст към гмуркането, Силвия се занимава и с много други различни неща: преподавателска дейност, пирография допълнително практикува и други спортове.
За успеха е много важен балансът и да намерим правилния подход, изтъкна тя.
За да можем да практикуваме свободното гмуркане е добре да бъдем максимално релаксирани, а за тази цел трябва да си създадем пространство, в което да бъдем, категорична е Силвия Рашкова. "На първо място съм преподавател, след това и състезател", заяви тя
Тя обеща за в бъдеще да продължи с подобряване на рекордите си. Чуйте още от разговора с нея, в звуковия файл.
Павел Балев безспорно е един от най-успелите български диригенти зад граница. Реномето му в Европа е впечатляващо високо. Това се дължи на задълбочените му познания, прекрасното познаване на репертоара, детайлната подготовка за всеки ангажимент и изключителната му работа с оркестъра. И на интересните и често необичайни програми, които конструира..
Краят на сладкарница “Цар Освободител” е по-тривиален от очакваното: На 8 септември 1945 във в-к Отечествен фронт се говори за сладкарницата като сборно място на другарите Тодор Павлов и подобни за "народно въстание" на сутринта на 9 септември. Пак там са се продавали билети за джазова вечер. В последствие в 1946, друг вестник говори за..
Светлана Мухова и новата ѝ книга "Извори за миналото на Копривщица от османските архиви": "Църквата е построена във времето, когато е създаден регистъра на мъжкото население. Над 10 годишните деца работят, около 60% от мъжете работят извън родното си място, дори 12 годишни деца работят с предприемчивите си родители в европейска Турция, Гърция. Описът..
Цигуларите виртуози Дина Шнайдерман и Емил Камиларов, на които цяла България се възхищава, се запознават на младежки фестивал в Берлин, където са конкуренти за първата награда - той от името на България, а тя от СССР. Дина я спечелва, а Емил се влюбва. И я чака цели 8 години, защото бъдещата му съпруга е малолетна и все още ученичка...
С „Маргаритка“ на мач. 11-14 април: футболни фенове от различни агитки се обединяват в името на децата. Събитието ни го представя Йордан Жечев: "Инициативата е да предаден любовта си към отбора. "Маргаритка" е социален проект - децата да имат достъп до качествено възпитание. Обиколихме фенклубовете на 16-те отбора в Първа лига. Стиснахме си ръцете за..
"Великден в града" – започва великденски базар в Градската градина. Подробностите от Теодора Бреме, организатор: "Постарали сме се нашите посетители да се потопят в празничното настроение. Днес сме подготвили кори с яйца за малките, а утре ще правим венци. Продължаваме до Велики понеделник. Всеки ден има програма с кулинарни изненади и ателиета за..
Историческа възстановка на живи картини от Априлското въстание в Северния парк с доц.д-р инж. Георги Маринов: "За съжаление малко е лошо времето, но това не ни пречи. Участниците са облечени и чакаме общината да реши точния час, чакаме да се посъбере малко публика, правим го за децата. Правим живи картини - първоначално селско ежедневие, нападение..