На 8 ноември, от 17 часа, Националният политехнически музей открива изложба, по случай 120-годишнината от рождението на инж. Цвятко Кадийски - пионерът на напояването чрез дъждуване в България.
Цвятко Кадийски-син разказа за изложбата за своя баща, в предаването „Радиокафе“.
Експозицията е част и от програмата, с която ще се отбележат 90 години от създаването на първия български Ротари клуб, на който инж. Цвятко Кадийски е един от петимата съоснователи.
Тя ще бъде открита от посланика на Чешката република Н. Пр. Лукаш Кауцки.
„Мястото на откриването на изложбата не е случайно. През 1957 година, сред група инженери възниква идея – да се създаде български Музей на науката и техниката. Това е днешният Политехнически музей и баща ми беше част от разширената работна група за създаването му“, споделя синът Цвятко Кадийски.
Дълго време музеят не е имал “дом“, където да се помещава, но пък е разполагал с 2 постоянни филиала – единият в Сливен, посветен на тъкачеството, а другият в Казанлък. Днес той се намира на ул. “Опълченска“ 66 в София. Музеят е изключително интересен, особено за деца и юноши, отбеляза Кадийски.
Експозицията, която предстои да бъде открита в утрешния ден, показва няколко страни от дейността на инж. Кадийски.
Основно това, че той е бащата на напояването чрез дъждуване, пионерът на изключително модерната за онова време, както и досега техника. По-ново е капковото напояване изобретено от Израел след 1948 година, разкри Цвятко Кадийски-син.
Той допълни, че „дъждуването“ или изкуственият дъжд, е бил последният писък на модата през 30-те години. Заедно със съмишленици като проф. Борис Илиев, проф. Димитър Атанасов и други, инж. Кадийски влага време и усилия, за да проправи път в осъществяването на тази идея, което не е било никак лесно в онези години.
Първата лабораторна инсталация е в Държавното опитно стопанство в Павлово, както е записано в един вестник тогава - „край София“.
Семейството на инж. Кадийски е било бедно. Той учи в Бърно, колебаейки се между кариерата на музикант и кариерата на инженер, а негов учител в гимназията в Сливен е бил известния тогава музикант Михаил Тодоров, който е и негов ментор дълго време.
„Баща ми свири в сливенския любителски оркестър, не просто свири, той е концерт майстор, а другият му учител е по математика, който е един от основателите на българската геометрия, проф. Димитър Табаков“, разказва Цвятко Кадийски. В крайна сметка баща му решава да учи машинно инженерство и заминава за Бърно, като най-евтиното място, където е можел да учи. Това се случва благодарение на стипендия от Славянския комитет на белогвардейците-емигранти в Чехия и неговата допълнителна работа като доброволен асистент в техниката. Успява да следва, но при пълна мизерия. На втората година от следването си бива забелязан от проф. Пишек, благодарение на отличния си успех, който постига без никаква езикова подготовка.
Изложбата показва негови записки на чешки език още от първата година на пребиваването му.
„Удивявам се на какъв великолепен чешки език той пише, колко правилно, още от първата година – кога се е научил, не знам“, разказва синът Цвятко Кадийски.
Благодарение на отличния си успех, той получава стипендия и бива освободен от такси, а през последната година в преддипломната му практика, с подкрепата на проф. Пишек, който е вицепрезидент на Ротари клуб Бърно, Кадийски получава стипендия и става първият българин с ротарианска стипендия. Под ръководството на проф. Пишек, той преминава практическо обучение в различни заводи, някои от които нямат нищо общо с машинното инженерство – обувните заводи в Злин, където се учи на съвременна организация на труда, практика в „Радион“ – заводи за радиоприемници, в Шкодовите заводи в Пилзен.
Завършва семестриално, но не се дипломира, заминава да работи във втория по големина чешки завод за земеделски машини. Проф. Пишек е имал идея да създаде в България представителство на чешката промишленост, каза още Цвятко Кадийски.
Инж. Цвятко Кадийски се дипломира през 1932 година и връщайки се в България поема представителството на чешките заводи. Това е и логичната връзка, поради която експозицията представяща неговата дейност ще бъде открита от посланика на Република Чехия у нас – Негово превъзходителство Лукаш Кауцки.
Изложбата ще остане в Националния политехнически музей в рамките на 2 седмици.
Чуйте още от разказа на Цвятко Кадийски за неговия баща, в звуковия файл.
Медресе сокаги се прекръства след влизането на московците по тази улица. После е Регентска, после пак - Московска. Започва от пл.Желю Желев, където е бил първият чугунен фонтан. Там е била и часовниковата кула от 17 в. Към 1880-1881 е разрушена. Повече за градската легенда за нея и за оформлението на улицата, както и за прилежащата ѝ малка ул.Малко..
Роден е в 1902 в Габрово, баща му е учител и автор на едни от първите учебници по география в България. Даниела Георгиева е съпруга на неговия правнук и я слушаме в звуковия файл със спомените ѝ за д-р Рачев. Нейни са и предоставените снимки и документи . Д-р Рачев е ревностен радетел за създаването на белодробни диспансери в България. Другата му голяма..
Животът на композитора маестро Георги Атанасов е по-заплетен, драматичен и вълнуващ от всяко оперно либрето. Баща му зарязва децата си, когато бъдещият музикант е на три. Успява да го издири след десетилетия, но таткото предава Богу дух ден преди срещата им. Майката чисти по хорските къщи, за да изхрани челядта си и си отива от живота след десет..
Най-новият проект на Спартак Севов е пълнометражния филм „ Министерството на мечтите “ – абсурдна комедия за любимите неща на всички: бюрокрацията и сбърканите днешни системи. С него е и актьорът Мартин Тасков, а проектът е англоезичен: "Министерство на кошмарите изглеждаше зле като заглавие. Осмиваме бюрокрацията." (Спартак) "Имам честта да..
Георги Георгиев, зам.-председател на "Асоциация за инсулт и афазия“ ни представя първото споделено парково пространство за арт терапия в България, открито по тяхна инициатива на 14 юли в столичния район Банкя. Името, което носи, е "Сътворение" и на място може да се открие зона за арт терапия и зона за лечебно градинарство, както и място с..
Боян Бочев от Лаго Фест в Самоков ни представя събитието с ударение на последната буква: "Тембърът на гласа ми подсказва, че настроението е чудесно. Страхотни музиканти на сцената, познаваме някои от тях в "Мюзиколоджи лайв". (подробности, както и за произхода на името - в звуковия файл) Има от бебета до над 70-годишни, хората си чакат фестивала в..
"Добър вечер, София" казаха Яна и Роман директно от Green gallery - едно ново пространство за екзотични растения и флорално изкуство, където цветята присъстват във всякакви видове и форми. "Имаме фотография, има графика, живопис, акварел - в общи линии, без ограничения в някакъв конкретен стил, дори авторите влизат в нетипични роли, като..