"За мен животът и това което съм, трябва да е едно вечно преследване и търсене. В момента Деница Дикова се разгръща като импровизатор, създател на изкуство в реално време, фотограф и хореограф. Деница Дикова е мултидисциплинарен артист."
Така определи себе си самата тя, при гостуването си в ефира на "Добър вечер, София".
Изследва магията на танца от 20 години, в самото начало се занимава със съвременен танц, но постепенно се увлича от изкуството на импровизацията. Започва да изследва сама изкуството да създава хореография и цялостни представления в реално време.
"Оказа се дълъг процес, много интимен, задълбочен и цялостен за мен, защото изследвайки самия процес на създаване, като артист и танцьор, започнах да виждам, че механизмите и принципите на импровизацията са основните правила на живота. Започна да ми става любопитно чрез изкуството да се доближавам много повече до себе си, започнах да усещам как изкуството се влива в принципите на живота", споделя Деница.
"Животът ми извън България ми позволяваше да имам много време за да бъда сама със себе, защото за да достигаш до себе си, имаш нужда от тази интимност – да не си разконцентриран с други неща, всъщност имах възможност да изследвам в дълбочина тази техника – да импровизираш и създаваш в реално време. Това е техника, която изисква едно познание за живота, за теб самия и как ти моделираш, в случая чрез хореографски материал, една информация, идваща от танца. Танцът е една представа, която идва впоследствие, той е трансформирана енергия", посочва Деница Дикова.
Години наред тя изследва потока на енергията, на създаването, какво е изкуството, какво е танцът, кое е това, което я движи, как би могла да се синхронизира още в първия момент на създаването на нещо.
"Всъщност, импровизацията ми позволи да разширя максимално представите си за изкуство, а следващата стъпка беше желанието да покажа вътрешното усещане, което танцът създава. В мен има една изключителна комплексност, много простичка една мултипликация на случване, едно състояние на застиналост, в което се раждаше всичко – това е което един фотографски кадър носи, нещо, което изглежда статично, но в статиката си крие изключителна динамика, която се разгръща от движението", споделя Деница.
Тя разбира как хореографията и фотографията кореспондират, допълват се и разбира защо през всичките тези години и двете изкуства присъстват в живота й.
"Фотографията винаги е била там за мен, но аз винаги я оставях на изчакване, може би защото е трябвало да навляза в дълбочина в познанието за движението, за да разбира какво ме вълнува във фотографския кадър" изтъква тя.
Нейната първа самостоятелна фотографска изложба Momentum представя черно-бели фотографии, съдържащи изключителна динамика – на живота, на контрасти и единение на тези контрасти, всяка една фотография носи динамиката на създаването на живота и една изключителна дуалност.
"Във фотографията ме вълнува липсата на буквалност, интересува ме абстракцията и това изображение, което може да провокира сетивата – да се замислим, къде точно сме, какво точно се случва, как възприемаме живота и себе си в него.
В изложбата тя е оставила пространство за всеки. "Много ми е важно всеки да може да влиза в тези фотографии и да открива част от себе си", твърди Деница Дикова.
"Аз не търся комфорта в тези две изкуства, а търся провокацията и трудността – там където мога и да се проваля и да не ми е лесно", категорична е тя.
Още от разговора с нея, чуйте от интервюто на Деси Попова в звуковия файл.
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..
„О(б)твързан“ – премиера в Театър Възраждане – Тери Фишър, режисьор на спектакъла и част от трупата на театъра: "Изключително умна комедия с много прости средства. За героя не е лесно, той е над нещата, колебанията му го спират. Предизвикателство е да не се плузгаш по повърхността. Опитали сме се да уцелим театралния език, съчетание на танц и текст,..
Покана за София дръм фест от Боян „Бонзи“ Георгиев – барабанист и организатор на фестивала: "Това е единственото ежегодно барабанно събитие. Барабанния ни уъркшоп се казва клиника - пет различни за един ден. Пръв ще е един 16-годишен бъдещ Дейв Уекъл. Всеки, който е бил на барабанна клиника знае, че се води разговор между свирещия и публиката,..
Развитие на креативността при децата и важността на безопасните играчки - говорим по темата с Жени Илиева, предприемач и създател на безопасни детски играчки: "Безопасна е играчка от безопасен материал, да е рециклируем и да не замърсява средата. Пластмасовите играчки са сред първите замърсители на околната среда. Играчката не е просто забавление,..
Цвета Балийска ни представя Фестивала на авторския театър: "Проведохме три дискусии с творци от полето - всеки творец го прави по свой начин и нямаме нужда от дефиниции що е това фестивал на авторски театър. Има разграничение между драматургичен и авторски театър. Разликата е в процеса на създаване - при авторския, процесът на създаване е по време на..
Разкъсана облачност