Тя изтъкна като основна причина промяната в живота на всички, която е свързана с технологиите и промяната в начина, по който общуваме. По думите й факт е, че е трудно да се опише откъде идват тези отношения.
"Това, на което се натъквам и с което си имаме работа в училище е все по-голямото безсмислие. Това е една агресия, която сякаш е изпразнена от смисъл на пръв поглед. Това е наистина една промяна. Обикновено има някакви истории, които могат да бъдат разказани от децата, можем да разговаряме за тях. Докато сега нещата са много повече раздробени на отделни ситуации. Ето, както и тези казуси, тези случаи. Нещо, което ми се струва важно да кажа е фактът, че поне този случай от Перник беше свързан с момче със специални образователни потребности, аз си мисля, че това има значение за този случай. Агресията може да бъде събудена от уязвимостта на другия", каза психологът. И допълни:
"По силата на такива проективни измерения, които са несъзнавани, като че другият си ти. И това е много непоносимо, защото целта не е просто да бъде наранен този друг човек, а той да изчезне, да бъде унищожен. Това е нещо, което мога да добавя в един дори по-клиничен план в тази обща картина на агресията и това, което в училище срещам като училищен психолог."
Маринова поясни, че малко се знае за това, как едно училище създава своя вътрешна човешка мрежа от хора, които да се ангажират с подобни отношения, не само от гледна точка на мястото на психолога. Самата организация и този тип взаимодействия, които са ключови за да може да има ефективност на този вид усилия са свързани с хоризонталните взаимодействия в дадено училище, екипността.
"Ако по този начин се назовава трудното поведение на едно дете като "агресивно", то няма много шанс да промени поведението си. Защото веднага има една стигма в инситуционалното пространство на училището, която го поставя като проблемен ученик или ученичка и някак изниква много бързото и спешно налагане на санкция. Това не дава много възможности да се срещне, да се опознае това дете, да се включат психолозите", посочи специалистът.
Относно водените политики на национално ниво против насилието Маринова подчерта, че в рамките на самото училище те много зависят от хората, които работят там, както и от директора. Тя отбеляза, че една голяма пречка, която стои пред училищните психолози е, че няма професионална мрежа и места, където хората да могат да адресират определени въпроси, да се обогатяват и да сверяват опита си. Такъв тип липси се натрупват, а се изисква вземането на бързи решения.
"Иска се веднага всичко да бъде подредено в графици, списъци, таблици, а нашата работа на психолозите не е такава. Голяма част от времето е свързана с договаряне между ръководството на училището и конкретния специалист, или специалисти. Много често има едно напрежение", каза Маринова. Тя добави, че няма гарантирано пространство и часове на нивото на превенцията за социални и емоционални умения, които са част от ключовите компетентности в образователната система, където да могат да се включат психолози. По думите й все повече училища разчитат на вътрешните си изобретения, проекти, ресурси и партньори, които могат да имат, за да се осигуряват такъв вид срещи.
"Все по-разширено е сътрудничеството, което изграждаме с родители, включително чрез една инициатива, която правим. Тя е свързана до голяма степен и с превенцията, но повече разчита на неформалните мрежи между младите хора и юноши, които имат една инициатива "Приятел за изслушване". Това са по-големи гимназисти, които работят в по-тесни контакти с нас, психолозите и са обучени и подготвени. Те могат да разговарят със самата юношеска група, с учениците от прогимназията, където нещата са доста сложни, защото думите на възрастните по-трудно стигат до тях", каза Маринова.
От гледна точка на стандартизирането на професията "училищен психолог" тя отбеляза, че в момента тече инициатива на училищни психолози да се създаде една по-ясна регулация по отношение на функциите не само на психолозите, но и на педагогическите съветници. Много често тези профили се припокриват и не е много ясно какво прави единият и другият, поясни тя.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
"Стажантските програми за студентите са много значима част от тяхното обучение. Ние се стараем да бъдем връзката между академичното и реалната практика. Стаж може да се проведе и през лятото, но това зависи от възможността на съответния работодател, който би могъл да осигури пълна заетост", обясни пред БНР-Радио София доц. д-р Полина Михова -..
Ихтиман отбелязва празника на града с пищна седмична програма .Тя започна на 12 август и ще продължи до 17 август. Празникът е свързан с църковното честване на Успение Богородично, а програмата включва читалищни дейности на деца и младежи, курбан и концерти с български изпълнители. Повече за празника пред Радио София разказа Николай..
През последните години все повече млади хора в България използват дългата ваканция, за да поспечелят лични средства с труд. От началото на 2025 г. Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" (ИАГИТ) е издала 14 547 разрешения за започване на работа на непълнолетни лица . За същото време на през 2024 г. разрешителните са били 13 052, а през 2023 г ...
Добрите търговци изпълняват задълженията си, колкото и незначителни да изглеждат, защото за купувачите може да са от значение. По време на летните месеци някои обекти променят работното си време, но то трябва да е обявено на видно място и задължително да се спазва, коментира пред БНР-Радио София Габриела Руменова от платформата "Ние,..
Фестивалът за изкуство и права "Граждански будилник" се провежда всяко лято. Тазгодишното му издание ще се открие на 30 август в Южния парк, в колаборация с "Реките на София" и с вход свободен. Фестивалът е уникално културно приключение, което събира млади артисти, правозащитници, природозащитници и всякакви активни хора в едно..
Столичната община ще финансира 16 проекта за подобряване на социалната среда в града. Най-новото издание на програмата “Социални иновации” бележи исторически рекорд с бюджет от 410 хил. лв., което е почти двойно увеличение, спрямо миналата година. 42 предложения са били разгледани тази година. Програмата подкрепя бързо реализуеми, иновативни..
На 15 август отбелязваме "Денят на спасението". Празникът е създаден през 2005 г. по инициатива на д-р Тотко Найденов, главен редактор на в. “Български лекар”, с подкрепата на Военномедицинска академия и със съдействието на Министерство на здравеопазването, Български лекарски съюз, Български червен кръст и синдикатите. Поводът за честването е..