Когато на 3 април 1879 г. избират София за столица на България, мястото, където днес е площад „Народно събрание“, е било в покрайнините на града.
Голямата чаршия е била там, където в наши дни е административния комплекс Ларгото с околните сгради. След това там е легендарната улица „Търговска“
Това обясни пред БНР-Радио София урбанистът Здравко Петров, познат от неговите софийски "Исторически маршрути" (▼).
По думите му, градска легенда е, че жълтите павета са били подарък на или по времето на Фердинанд, независимо от повода. Емблематичните паважни блокчета са закупени и положени по „стандартна и успешна обществена поръчка“, но преди това вече е било започнало благоустройството на площад „Народно събрание“.
По време на бомбардировките през 1944 година са пострадали 12 хиляди сгради, както и инфраструктурата – включително и булевардът с жълтите павета.
„Историята е важна част от образованието на цялото общество и колкото повече информация и знаци има на публичните места, толкова по-добре. Често хората мислят, че знаят много за района, в който живеят, но има сгради, които крият тайни от миналото и си заслужава да имаме по-голям интерес към такива обекти на градовете. Може и трябва да се работи в тази посока. Софиянци вече пътуват много и се случва да знаят повече за други европейски столици, отколкото за своя град“, отбеляза още Здравко Петров.
Според него, смяната на имената на улици и градски обекти едва ли трябва да е сред приоритетите на днешната власт. Когато те са именувани, управляващи и граждани са имали аргументи и исторически контекст, който не може да бъде променен пост фактум.
Чуйте разговора на Константин Лавсов.
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..
Разкъсана облачност