"Имаше агресия срещу полицаите без съмнение, то се видя и на живо. Но в никакъв случай тази агресия не оправдава сцените, които се разиграха по-късно и в едно заведение в сградата на Министерството на младежта и спорта, и по малките улици около Министерството на спорта. Видяхме, че там имаше групи от полицаи, които налагаха и ритаха паднали на земята хора независимо дали са заподозрени във вандалски прояви, или не. Законът за Министерството на вътрешните работи ясно казва, че правомощията на полицията стигат до там, докато обезвреди и задържи заподозрени в престъпление, независимо какво е то. Оттам нататък 5-6 човека да ритат паднал на земята сгърчен човек, това със сигурност не влиза в правомощията на полицаите", отбеляза той.
Митов заяви, че МВР много трудно признава, че има проблем с полицейското насилие те са принудени да го обявят, именно заради заснетите кадри. По въпроса за парламентарната комисия той каза, че тя едва ли би могла да направи нещо повече, отколкото да отнесе въпроса на политическо ниво. По думите му парламентът няма разследващи функции и може да покани на изслушване както пострадали от полицейско насилие, така и ръководни фактори от МВР. Временната анкетна комисия може само да събере данни, които после да представи на прокуратурата, която е единственият орган, който може да разследва полицейско насилие.
Митов посочи, че някои от полицаите са били без отличителни знаци. Той каза, че в България това е константен проблем, защото винаги, когато има масови безредици много служителите на реда не носят своите отличителни знаци. Освен това посочи, че въпросът за отговорността стои не само пред МВР, но и пред прокуратурата. Събитията от 2020 година показват, че макар да е имало кадри с полицейски произвол заснети от камерите на Министерски съвет, до момента няма внесен обвинителен акт. Това, по думите му, създава впечатление, че полицейското насилие не се наказва.
По темата се включи и специалистът по наказателно право адв. Лъчезар Босаков. По думите му в конкретния случай действията на полицаите видимо излизат от рамката на правомощията, които са посочени в Закона за МВР:
"Нанасянето на побой на лица, които лежат на земята и видимо не противодействат на органите, както и удари с палки върху посетителите на заведението бити без причина. Очевидно тези хора нямаха нищо общо с безредиците около стадиона."
Той отбеляза, че пострадалите лица могат да подадат сигнал срещу полицейските служители, които са им нанесли побой. Министър-председателят ясно заяви, че по тези сигнали ще бъдат извършвани щателни проверки, като виновните ще бъдат наказвани. Адв. Босаков посъветва пострадалите да си извадят съдебно-медицинско удостоверение за нанесените им телесни повреди и да заведат искови молби срещу МВР по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Обезщетенията обикновено варират в размери от 1000 до 5000 лв. при лека телесна повреда и между 10 000 и 15 000 лв. при средни телесни повреди.
Борис Митов заяви, че и МВР и прокуратурата трайно са показали през годините, че не желаят да се занимават с проблемите на собствените си институции.
"Аз се опасявам, че в момента се намираме в ситуация, в която цялото ни управление е върху една бананова кора. Независимо дали е имало сценарий за протестите на 16 ноември, или не", каза той. И допълни:
"От МВР в дните преди този протест съвсем официално са предупредили, че се готвят провокации, че ще се стигне до разрушаване на държавна, обществена и лична собственост, до престъпления дори. Беше препоръчано този мач да не се играе в София, но не беше препоръчано той да е закрит, тоест стадионът да бъде затворен за публика. И за това има едно много просто обяснение: В годините винаги, когато има опасност от ескалиране на напрежение между агитки, МВР е заставало на позицията, че по-добре е агитките да са на стадиона, тъй като там много по-лесно се контролира не само какво внасят те, а и какво правят. Защото в крайна сметка те са зад огради, има полицейски кордон на пистата и въобще средата е доста по-контролирана."
По думите му една от причините да се стигне до напрежение по улиците е породена от БФС и УЕФА, които са организирали мач против всички препоръки на МВР.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
Адв. Иван Демерджиев е с приза "Кантора на годината": "Много по-ценно е да получиш колективна награда, отколкото индивидуална. За съжаление има опити да бъде превзета и адвокатурата. Тя често е последна преграда. Политическата криза изглежда като фарс за сметка на хората. Ситуацията в Парламента отслабва държавата. Промените в Конституцията показаха..
Нина-Никол Хамилтън и Зий Ребело за поредна година организират Националните правосъдни награди и Благотворителния бал на юристите: "Делото на годината е изцяло про боно. За пръв път имаме сделка на годината, която е сред най-големите в Европа, милиард и половина. За пръв път имахме и категория за ЧСИ. Благодаря от сърце на художниците, които..
Поли Кинова е дизайнер, носител на приза Златна игла, с дългогодишно отношение към Благотворителния бал на юристите: "Преди повече от 20 г. започнах да експериментирам с материи. Осъзнах, че модата изразява емоции и това е начинът да комуникирам със света. Работата на дизайнера е креативна, но има неизвестност и несигурност, които са част от..
Кои са наградените в 12-те Национални награди за правосъдие „Темида – цената на истината“? Каква е мисията на благотворителния бал на юристите тази година. Говорим за предизвикателствата пред юридическата гилдия в България. В първия час на Радиокафе разговаряме с адв. Христиан Митев – носител на приза "Адвокат в медиите": "Тази година имаше..
Юбилейна изложба на ректора на Националната художествена академия проф. Георги Янков със заглание „Нео Ренесанс“ може да бъде видяна в столичната галерия „Райко Алексиев“. Инсталации, плакати и нови произведения от художника са включени в експозицията. Повече за нея и за изкуството ще чуем от самия Георги Янков: "В изкуството времето е..
Пренасяме се в света на Захарий Зограф - един от прочутите майстори иконописци от периода на Българското Възраждане. Личност, която полага основите на светското изобразително изкуство у нас. Прави го с безспорния си талант, проникновение, със смайващи изкусност и изразителност на образите. Неговият характер и житейски събития обаче продължават да..
Стара София в спомени от Златния фонд на БНР, записани от актьори. Както и записки на софиянци. Началото е с дошлата в столицата от Пазарджик г-жа Рада Киркович, след нея слушаме спомени на Христо Златарев. Разбира се, не пропускаме и тези на Михаил Тенев, Тодор Влайков, Иван Вазов и Елисавета Багряна. Какво е мислел Дондуков за джамиите и какво е..