"Ние сме се събрали за да огледаме от различни гледни точки и различни фокуси тези последици, които в момента занимават много сериозно нашето въображение. Какво ще стане в едно бъдеще, в което изкуственият интелект става и още и още, и още по-силен. По-ефективен в това, да симулира някаква човешка комуникация с нас, да симулира авторски произведения, картинки, текст, който не може да различим. Защото тестът на Тюринг, който дава власт на хората да кажат кога изкуственият интелект, или роботът е станал неразпознаваем до голяма степен е решен. Ние наистина имаме комуникация, зависи колко е дълга и на каква тема е, в която ние можем да бъдем излъгани, че комуникираме с човешко същество, а всъщност отсреща да седи изкуствен интелект", каза той.
Относно регулациите проф. д.ф.н. Ставру отбеляза, че има различни мнения. Някои смятат, че AI не трябва да се регулира, а други смятат, че той трябва да бъде забранен, тъй като има твърде много рискове свързани с развитието му. От друга страна представителите на ЕС търсят среден път или смесена законодателна реакция. Навлизането в обществото според тях трябва да бъде подлагано на определени контролни маркери.
По думите му изкуственият интелект се справя много добре с шахмата и генерирането на изображения.
"Неговото място със сигурност е под въпрос в момента, но аз смятам, че той има огромния потенциал да замести много неща. Включително и човешкото творчество", посочи проф. д.ф.н. Ставру. Той заяви, че AI много добре работи с нашите емоции, защото ние, хората не сме нещо уникално в своите емоции и сме много лесно манипулируеми. Нашата склонност да се доверяваме и нашата емпатия помага страшно много на изкуствения интелект да ни излъже в своята симулация. Това е част от нашата слабост. Но наистина в изкуството се крие нещо много дълбоко и то е свързано с нашите граници, каквито няма в изкуствения интелект. Поне не същите", каза той.
Проф. д.ф.н. Стоян Ставру заяви, че едно от най-важните неща в регулациите е да знаем дали насреща имаме изкуствен интелект или човек, защото това се оказва ключово за този, който оценява изкуството.
"Според мен не става въпрос за заместване, а за изместване. Въпросът е накъде ни мести. Той може да ни измести и това се вижда по-нагоре. Тоест, да се занимаваме с по-организационни мениджърски задачи. Ние вече няма да правим някаква иконка, или рисуване на яйце или някакъв герой, а ще възлагаме задача на различни изкуствени интелекти, които да изпълняват по-груби елементарни задачи, в които те са специализирани и се справят моментално", каза той.
По думите му всички професии са застрашени, като в значително по-малка степен са тези, които физически работят в нашата среда.
"Какво му остава на човека? Ние много се борим в една битка пред самите себе си, че в нас има нещо уникално, което не може да бъде имитирано. Или ако бъде имитирано, то е жалко подобие на онова, което всъщност сме. Оказва се, че изкуственият интелект влиза и започва всяко едно от тези неща, които ние твърдим, че е уникално за нас да го заменя по един много убедителен начин. Ние в момента губим човешката си идентичност. Ние се чудим за кое да се хванем. За изкуството ли, за правораздаването ли и затова регулациите се опитват да обособят определени сфери, в които човекът има свой суверенитет", посочи проф. д.ф.н. Ставру.
Той отбеляза, че AI може да извърши "кражба" на стил, както и на обучителен материал, тъй като се обучава на база на определени произведения на изкуството, които са създадени от хора. По думите му един от големите проблеми е, че не познаваме този феномен и, че той няма прозрачност.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
Продължаваме кюстендилските си срещи с Евгени Серафимов, автор на концепцията за нетрадиционната коледна елха, предизвикала оживени дискусии в града: "Кюстендилци са много ревниви към града си, разбират от красивото. Елхата бе композиционен център, площадът като че ли порастна. Получи се европейски площад. Самоцелното оригиналничене не е моят път...
Тромпетистът Михаил Йосифов за връзката си с Осоговската планина: "Музикалната ми пиеса "Отново в джаза" е като ефект на пеперудата. Мишо написа музиката на спектакъла, това е за мен проекта на годината. В един разговор за джаз музиката на бенда ме помете като вълна. Представих си какво ще е за публиката, ако успея да го прехвърля на театрална сцена...
Първото неделно "Радиокафе" за годината гостува на Кюстендил, а пръв в него гостува самият кмет, г-н Огнян Атанасов: "Смело се заявихме като културната столица на Западна България. Културата е основен двигател в един град да има добър живот. Работим и за местното население, и за туристическия интерес. Съхраняваме и представяме традицията, но сме с..
Изключителна клавирна педагожка - личност, родена да дарява знание. Виртуозна пианистка, която впечатлява с талант, техника и отношение. Прави го със замах, както в родината си, така и из цяла Европа. Тя се казва професор Панка Пелишек. С разказ за нейния 90-годишен път откриваме поредицата “Историята оживява” за Новата 2025-а година: Слушаме..
Имало ли е примитивни пивоварници в София преди фабриката на братя Прошек? По колко бурета дневно се е пило в София? Кои поети и писатели са били сред посетителите на "Дълбок зимник" и какво е свързвало кръчмата с пивоварната? Освен отговори на тези основни въпроси, напомняме и другите дела на двамата братя и кой от тях е бил личен приятел на Левски -..
Фестивалът „Сурва“ гостува в Борисовата градина на 5 януари. Подробностите от заместник-кмета на община Перник Стефан Кръстев и Борис Радев: "Очакваме да доставим голяма радост с шест от най-награждаваните групи на "Сурва Перник". Те са от област Перник, три са от община "Перник", като две от групите са носители на най-голямата награда "Златната..
СВОБОДНА ЗОНА - Гледна точка , изложба,организирана с благодарност към проф. Иван Кирков. Представя ни я Валентин Щинков: "За 4-5 поредна година организираме това събитие за човека-явление в българската действителност. Няма нещо в сферата на изкуствата, с която да не се е занимавал. Филип Зидаров го нарича "необходимият художник" - дава сили на..