Кардиологията все по-успешно се справя с усложненията, но трябват мерки за предотвратяването им

Националният алианс за сърдечно-съдово здраве ще бъде надграден и ще бъде подписан меморандум на заинтересованите страни в здравеопазването, които подкрепят и подпомагат създаването и приемането на Национален план за сърдечно-съдово здраве, съобщават от Дружеството на кардиолозите в България (ДКБ).

Сред тях са здравните институции, академичните среди, съсловните организации, научните дружества, браншовите и пациентските организации, медиите и неправителственият сектор, като целта е да се осигури най-широк обществен консенсус.

Форумът ще се проведе на 15 декември в София по инициатива на ДКБ.

Сърдечно-съдовите заболявания са обект на сериозни усилия и инвестиции в профилактиката, лечението и спешната помощ, което доведе до значително намаляване на смъртността от тях през последните 50 г. 

Въпреки това острите сърдечно-съдови инциденти (инфаркт и инсулт) остават първата причина за смърт в Европейския съюз. Близо 20% от всички преждевременни смъртни случаи (преди 65-годишна възраст) в Европа са причинени от сърдечно-съдови заболявания.

Според данни от здравния профил на Република България за 2019 г. над 80% от смъртните случаи при мъжете и жените са причинени от сърдечно-съдови и онкологични заболявания. В ЕС България има най-висок дял на смъртни случаи, дължащи се на сърдечно-съдови заболявания - 61% от всички починали, сочат данните на Евростат. 

Основните причини за влошения здравен статус са хипертонията, неправилният хранителен режим, тютюнопушенето и високият индекс на телесна маса. Равнищата на тютюнопушенето и консумацията на алкохол у нас остават значително над средните за ЕС.

Данните са стряскащи, но наистина сърдечно-съдовите заболявания са след главните причини за смъртност, заболеваемост и инвалидизация, коментира пред БНР-Радио София проф. Кирил Карамфилов – водещ кардиолог и бъдещ председател на ДКБ: „Търсим подкрепа от общините, съсловните организации, партньорите в индустрията, правителствени и неправителствени организации, медии, както и всеки член на обществото. Ставаме добри при лечения след усложнения, но има какво да работим да профилактиката, за предотвратяване на инфарктите.“

Сред основните приоритети на Националния план за сърдечно-съдово здраве са:

• Намаляване на предотвратимата смъртност от ССЗ с 30% до 2030 г.
• Политика за превенция, застъпена в Националната здравна стратегия
• Установяване на водеща роля в процеса на дигиталните технологии и иновации
• Ранна терапия в условията на персонализирана медицинска грижа
• Ранна рехабилитация за максимална социализация на пациентите
• Стандартизиране на оценката на качеството на живот на болните

За реализацията на плана е необходима категорична институционална подкрепа. От националните власти с помощта на компетентните институции се очаква да ангажират всички участници за обществения консенсус по отношение на приемането и прилагането на Националния план за сърдечно-съдово здраве.

Очаква се да инициират  обществено обсъждане, да създадат работни групи към ведомствата и да начертаят план за приемането му и имплементирането му в рамките на следващата календарна година, както и изработването на програми за изпълнението му от страна на публичната администрация.  

Проф. Карамфилов напомни и важни съвети за поведението и начина на живот.

Чуйте разговора с него на Катя Василева.